muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
публицистика

Big Mama Scandal

18.3.2010 | секция: публицистика

Big Mama Scandal

Big Mama Scandal

Съдбата си прави понякога странни шеги. Една от тях е да срещаш през определени периоди от време хора, които си познавал, но обстоятелствата са ви „загубили”. Такава е и моята „нова“ среща с Иво и останалите момчета от БМС (не се лъжете, не е партия)… A когато се съберат група „възрастни”, които са и стари познайници, има какво да си кажат – затова какво се е случило през последните 15-20 години в BG музиката, a и по широкия бял свят и главно на тях. Иво (вокали, китара), Коце (ударни) и Ники (бас) се разговориха естествено главно за новия си албум, новия хъс за доказване, договорите си с чужди компании и… за каквото Господ дал.


Здравейте! Изключително ми е приятно, че отново сте под светлината на прожекторите. През 90-те години бяхте една от най-популярните български рок банди. Какво стана с вас после, в периода 1999 – 2006 г.?
Иво: Периода 1999 – 2006 г. беше много тежък и противоречив. Издаването на албум на български („Искаш ли”) ни доведе до истинска катастрофа за групата, въпреки че всички бройки бяха продадени. През 2004 г. направих за малко нова група – Shine, след което през 2005 г. се наложи да възстановя Big Mama Scandal в нов състав, за да можем да продължим напред с авторската ни музика, също така участвахме на престижни форуми като Popkomm – Берлин, Midem – Франция, Austine – САЩ, Vancouver – Канада. Клипове на Big Mama Scandal се въртяха на няколко екрана на щанда на Канада в Midem – Франция.


Как ви се видя световната сцена? Разлики и... прилики с България? Всъщност имаме ли нещо общо с тях? Как живеят там хората?
Коце: Това, което се случва на световната сцена е развитието, което не можеш да спреш. Не мисля, че има някаква съществена разлика в чисто човешки смисъл. Разликите всички ги знаем, но по-важното е, че и тук и навсякъде по света хората мечтаят по един и същи начин.

2007 и 2008 са били много успешни за вас години – договор с канадската компания ABACA Entertainment?
Иво: Да, имахме с тях договор за 12 месеца.

Относно договора ви с Perris Records – с какво ги впечатлихте? И къде са те като издатели на общата музикална карта?
Иво: Perris Records (USA) бяха много любезни и лично президентът на компанията Том Мадърс ни изпрати имейл и договор с предложение да издаде песента „All This Time”. Бяхме изпратили общо 3 песни и те харесаха специално тази за компилацията с американски и канадски банди „Perris Network Worldwide CD vol.2“.
Perris Records е сериозен играч в световния музикален пазар. Имат седем радиостанции, списание „Rocknation” и „Rocknation TV” – музикален ТВ канал за рок. Измежду артистите на Perris Records ще намерим световни имена като Warrant, L.A.Guns, Hellix, Bang Tango, Ozzy, MSG (Michael Shenker Group), Enuff’z Nuff, Love&Hate, Quiet Riot, Bullet Boys, RATT и Bruce Kullick (Kiss)…, Hellix и Bang Tango.

През 2008 песента „Another” стигна на полуфинал на конкурса International Songwriting Competition в Нешвил, САЩ. На 17. 01. 2009 г. песента ви „By You” беше номинирана за финала на United Song Contest. Впечатленията ви и нещо повече за тези конкурси?
Иво: Tова са световни конкурси за музика в различни категории и стилове, като в журито са имена като: Joe Satriani, Alicia Kyes, Nelly Furtado, Eminem и др. „Another” стигна до полуфинала на конкурса в категория „Rock“. „By You” е номинирана за финала – сред песни от цял свят, помислете само какво признание е това за нас!

След участието си на такива несъмнено престижни места, защо решихте да се пробвате и в българската Евровизия?
Иво: Ами може би за майтап и за малко реклама: „Вижте ни, имаме нова продукция”. Но после се оказа, че рекламата е била сериозна – към 900 000 зрители са гледали финала.
Коце: След всичко което се случи около нас и връзката ни с Perris, тези участия в конкурсите, които не бяха просто едно изпращане на поредния диск някъде, а едно достойно представяне на тези форуми, решихме, че може и тук да се справим не по-лошо. Така и стана. Стигнахме до финалната вечер на българската Евровизия и мисля, че щяхме да се представим на подобаващо ниво, ако бяхме стигнали до финалите.

Последва втори договор с Perrys Records за съвместна компилация за списание „Rocknation”. Следващата крачка, може би, ще е дългосрочно сътрудничество?
Иво: Силно се надяваме. От Perris Records сега излиза реклама за албума ни в сайта на „Rocknation”. През март излиза и първото ни интервю за английско списание – „Fireworks Magazine” + песента „By You” в CD-то на броя.

Стигнахме до новия албум „By You”. Очаквам вашите „пълни самопризнания” – за студиото, екипа, идеите и т.н.
Иво: „By You” записахме с Огнян Иванов във Fresh Records Studio. Започнахме с 4 песни и след като чухме резултата, решихме да презапишем и останалите десет. Използвахме целия потенциал на студиото (малко преди да влезем за записи там беше завършен новият албум на Слави, а АХАТ продължаваха да записват) – SPL Tube Vitalizer, TS Electronics, Finalizer 96K.44. Оги хареса много песните и записа всички синтезатори с Yamaha Motif, KORG Triton, KORG Trinity. Даде страшно много от себе си за една година. Използвахме китари Gibson SG, Fender Telecaster, акустични – Epiphone и Оvation (дванадесетструнна), два баса – Ibanez SD gear (петструнен) и Fender Precision (четириструнен). Като технически параметри (RMS) „By You” e доближен до новите продукции на Thunder, Europe и Paul Stanley.

Какви амбиции възлагате на новите си записи?
Иво: Имаме планове за нови песни и евентуално за микс и мастеринг в Сан Франциско, но все още сме в начален етап, търсим и спонсор.

Наясно ли сте със сегашната действителност в българската музика? И как бихте я коментирали?
Иво: Разбира се, малко ми е мъчно, вместо да върви напред – тя все назад... Но това е нормално тук, заради сгрешената формула на така наречения „български музикален бизнес”, който не съществува. Но всичките проблеми идват от 1997 г., когато медиите решиха да пробутват некачествени песни и измислени „звезди”. Сегашното положение е напълно нормално и логично – пълна трагедия, ха-ха-ха.
Ники: Няма действителност в българската музика за съжаление. Трудно се намира финансиране, а истински качественият продукт струва скъпо, много скъпо.
Коце: Не мисля, че има музикант, който да не е запознат със ситуацията, в която се намираме. Но това не трябва да бъде причина да спрем да се занимаваме с това, да създаваме нашата музика, каквато и да е тя и да мечтаем за нещо по-различно от това, което се случва в нашата страна. Затова и се опитваме да пробием извън нашите граници.

Нека се върнем към началото ви, което до голяма степен е свързано и със зората на „Демокрацията” в България. С какви чувства си спомняте онези години?
Иво: С най-добри, защото тогава рок групите тръгнаха да пеят на английски и да работят като онези на Запад и публиката разбираше това…
Ники: Бяхме надъхани младежи, обичащи рок музика, и вярвахме, че нейното „светло” бъдеще е настъпило.

Защо всичко толкова бързо пламна и угасна? Прегоряхте или просто „новата” система ви изгори? Цяло едно поколение групи след 1989 г. даваше надежди, че може да имаме BG рок! Но... нещо се случи?
Иво: Не се е случило кой знае какво. Да не забравяме, че модата по целия свят се промени към техно, рап, диско глупости, тук у нас към чалга, кючеци и простотия… Но виж сега докъде стигнаха – доникъде, защото каквото си надробил, това ще си сърбаш. Искате глупости – ами слушайте си ги сега. BG рок има, само че на никой от медиите не му пука за това.
Ники: В онези години се появиха много групи и клубове, в които се свиреха предимно кавъри. Назря времето и за авторска музика, но поради липса на менажери и финансиране така и не се завъртя колелото, наречено шоубизнес. Залагаше се на евтини продукти, което продължава и до днес. А рок музиката е много скъп „спорт”.

Тогава някой от по-старите групи и музиканти помогна ли ви с нещо? Как се отнасяха към вас? Аз лично съм виждал както високомерие и насмешка, така и страх, че може би сега младите ще имат шанса да се развият без спирачки и задръжки. А оттам и да постигнат повече.
Иво: Видяхме само хубави неща и уважение от ФСБ, Щурците, Сигнал и др.
Коце: Имало е и моменти на съдействие и не мисля, че някой някога се е чувствал застрашен от това да бъде изместен. Никой не може да отрече техните успехи и нещата които са постигнали през „онези” години.

Поддържате ли отношения с някои от тях? Не е тайна, че рок гилдията е най-рехавата, за съжаление.
Иво: За съжаление. Но е време да почнем да влизаме в час и да се сплотяваме.
Коце: Ние сме малка държава и е нормално да се познаваме.

Ицо Петров беше наистина нещо като духовен водач за арт-рок център групите. Още тогава забелязах, че много от музикантите му се подиграваха зад гърба. Май нашенският манталитет си е казал думата дори и в онези, да ги наречем, щастливи години?
Иво: Ицо Петров тогава беше истински музикален менажер. Организираше записи, турнета и концерти. Успя да направи много групи известни – нещо, което днес никой не прави за рока тук. Нашенският манталитет се изразяваше в това, че се занимаваха дружно с личния му живот.
Коце: Може би, ако се беше позапазила и досега поне малка част от това, което беше започнал тогава Ицо Петров и беше прераснало в традиции, каквито днес на нас ни липсват, сега щеше да е много по-лесно – за всички. Може би щяха да ни познават по- добре поне в Европа – както се случват нещата в една Швеция например. Сега има доста по-влиятелни хора, които могат да поставят началото на едно не по-малко добро начало, но може би не виждат смисъл.

Чувствате ли се до някаква степен излъгани, изиграни от времето, от обстоятелствата?
Иво: На моменти си го мисля, на моменти – не. Преживяхме такива невероятни години, толкова много емоции, концерти, купони, любов от публиката – предимно положителни емоции – въпреки обстоятелствата.
Коце: Излъгани не можем да бъдем, защото никой нищо не е обещавал, а така или иначе времето не може да се върне.

Да се върнем към музиката – в каква стилова ниша се определяте вие самите и има ли хляб в нея през 21 век?
Иво: Modern melodic rock – така ни определят извън България. Дали има хляб – ами има, но повече по света, по-малко тук.
Коце: Естествено, че има място за всеки под слънцето. Не мисля че има някаква мода в рок музиката. Просто се експериментира и по този начин се появяват и така наречените нови течения. Ние свирим мелодичен рок, а това винаги ще се харесва от хората.

През последните години ваши колеги работиха с големи имена – Б.Т.Р. с Glenn Hughes и John Lawton, Sunrise с Ken Hensley и John Lawton. Вие бихте ли поканили някого за съвместен проект?
Коце: Не мисля, че някоя банда в България може да избира с кой да работи
или да кани, по-скоро те биват канени или НАБУТВАНИ.

… и един последен въпрос: Помните ли пролетните балове в Художествената академия? Нещо, което не знаете или сте забравили е, че при разрешени 500 души, присъстваха 800?
Иво: Това не го знаех, но много се радвам – както казваме – „щастливи години”. Спомням си – беше full и голям купон.

Текст: Иван „Sir” JOHN” Апостолов
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/publicistika/Big-Mama-Scandal~18~mart~2010/
 

Mнение

общ брой: 3

marilion  Uspehi na BMS
shranev  Похвала
museart  забележка към Главната

     
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.