muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
публицистика

Brendt Allman (Shadow Gallery): Трябва винаги да се занимавам с нещо креативно

26.11.2010 | секция: публицистика

Shadow Gallery

Shadow Gallery

След години преклонение пред банда, която никога не е имала и един концерт в историята си, определено се чувстваш особено, когато чакаш за интервю китариста им в клуба, където ще ги гледаш на живо след по-малко от час. Докато останалите "галеристи" настройваха инструментите си, а Джо Ниволо изпробваше тактове върху... коленете си, откраднахме двайсетина минути с един от основателите на Shadow Gallery - Brendt Allman.

Brendt Allman

Brendt Allman


Хващаме ви на първото ви турне: защо чак сега?
Ами винаги сме искали да го направим и сме били с отворено съзнание към възможността за турнета, но всеки път, когато издавахме нов албум, изникваше нещо, което да ни попречи. Сещате се, раждането на деца, започването на нови записи или пък това някой да се ожени... неща от този сорт. И просто така и не ни се получи. Причините да го направим сега и да се постараем нещата да се случат наистина, са всъщност две: когато Майк почина, това ни накара да осъзнаем, че остаряваме, аз вече съм на четиридесет. И искахме да направим турне преди още някой от нас да почине... Второ, когато правехме видеоклипа към “Gold Dust”, бяхме на сцена и свирехме заедно, всичко беше много емоционално и си казахме, че трябва със сигурност да направим турне. Затова го правим сега, а не в миналото.

Как изградихте сетлиста? Има ли някаква стилистична подредба на песните?
Всъщност това е много добър въпрос, защото наистина има стилистическа подредба на парчетата. Искахме да покрием колкото се може повече от издадените досега неща и избрахме песните, които мислехме, че публиката ще иска да чуе най-много. В някои случаи сме познали, в други чуваме от фенове, че са искали да изсвирим “Darktown” например или нещо друго. Искахме да изберем песни, които си пасват като тежест, защото свирим доста тежки неща и избрахме много песни на базата на това, че са в близка гама – завършваме една песен в определена тоналност и започваме следващата в същата, като така постигаме логична последователност в сетлиста. Това помага много, защото можем да редуваме тежките неща с по-мелодични и още по-тежки след това. Мисля, че следващия път ще опитаме някои от дългите ни епоси.

О, ако решите да свирите “The Queen of the City of Ice”, можем да се видим и в Щатите!
Това ще го запомня, хаха! Знаеш ли, всъщност би било много яко! Сигурно ще ни трябва хор де. Аз самия много искам да опитаме неща като по-дългите ни епични парчета, “New World Order” или “Ghostship” например. Може би следващия път.

Вече сте преполовили турнето, как върви?
Страхотно! Kолкото повече прекарвам в Европа, толкова повече не ми се връща в Америка. Всички са страшно ентусиазирани, храната е много добра, когато успеем да хапнем де, защото не се случва често, местата са красиви, феновете са невероятно шумни! За мен е странно и ново усещане да ни разпознават по улиците, и въпреки че вече е минала седмица, още не мога да свикна, бях много изненадан. Засега си изкарваме чудесно. Не сме свирили перфектно през цялото време, правим доста грешки, но честно казано, не ми пука. Не искам да стоя вдървен на сцената както някои банди, които не правят никакво шоу, искам да излезем, да подивеем и да си изкараме добре.

Виждаш ли разлика между американската и европейската публика?
Е, засега сме свирили само веднъж пред американци. В европейската публика има повече хубави момичета, това мога да кажа със сигурност и получаваме страхотна реакция от феновете, но докато не направим повече концерти в Щатите в края на годината или може би следващата, не мога да знам със сигурност, защото нямам реална база за сравнение. Все пак там бяха и много наши приятели и семействата ни, а на тях трябва да им хареса, сещаш се.

Концертите ви са много сгъстени, остава ли ви време да разгледате градовете, да съберете впечатления?
Всъщност не. Виждаме автобус, зала, автобус и това е. Имахме един свободен ден в Милано, но го прекарахме на паркинга на хотела, разтоварвайки цялата техника и опитвайки се да организираме нещата по-добре. Правихме това осем часа вместо да разгледаме забележителностите, но все пак е в името на това да дадем на феновете по-добро шоу и да се оправяме с техниката по-бързо. Бяхме в Париж и аз видях точно една улица, но това няма значение, защото се забавляваме страхотно. Ще разгледам градовете при следващата си ваканция.

Брайън ми каза, е след всяко шоу разговаряте с фенове, какво са ви питали най-много досега?
Ами... „какво ви забави толкова да тръгнете на турне”. Кое поред беше това в листа с върпосите ти? Хаха. Основно това и неща като „може ли да подпишеш това”, може ли да се снимам с теб” и „женен ли си”... Добре де, последното си го измислих. Някой път получаваме предложения какво да свирим следващия път, което е чудесно, защото искаме феновете да ни информират за такива неща. Това е общо-взето. Всички ни показват колко са щастливи, че ни виждат и това е жестоко.

Значи ще има турнета и в бъдеще?
Да, надявам се. След като сме го направили веднъж, можем и втори път. Трябва само да намерим време и необходимата сума пари, боже, никога не съм предполагал колко е скъпо! Но общо-взето трябва да постигнем съгласие относно периода и после – да вървим!

Как бива приет последният ви албум Digital Ghosts от феновете?
Изглежда много им харесва. Четох много добри отзиви от почитатели и журналисти, имаше и няколко ревюта, които ме накараха да се скъсам от смях, тези са ми любимите. Според мен е завършен албум, има си от всичко и хората изглежда много харесват продукцията – звукът е по-добър, барабаните са по-добри, всичко. Очевидно сме и с нов вокалист, някои хора го харесват, други не, но нямахме избор. Иска ми се да имахме... Но нека си мислят каквото искат. Някои фенове харесват Брайън, а други казват, че звучал като Джеф Тейт. Но знаеш ли какво? Аз харесвам Джеф Тейт! Харесва ми гласът на Брайън, той е и много талантлив, свири много добре на китара, на пиано, а също и композира. Мисля, че господ ни изпрати правилния човек и то в точното време, за да успеем да завършим албума. Любимото ми нещо, свързано с него, е това, че продължавам да го слушам, което се случва доста рядко. Работим по албумите толкова дълго, че след това ми се отщява да ги слушам, но този си го пускам отвреме-навреме и си казвам „тази мелодия на Карл е много добра, както и това соло на Гари, онзи бийт на Джо също”.

След като стана дума за Брайън, ще ни разкажеш ли как го избрахте?
Когато тръгнахме да търсим заместник на Майк, имахме предвид няколко вокалиста, както и едно демо, изпратено ни от Брайън преди години. Казахме си „трябва да го намерим, има страхотен глас, звучи като Джеф Тейт”, опитахме, претърсихме интернет, но не открихме нищо. Преди да се откажем, помолихме Карл да види дали не може да помогне и той ни каза „ами аз всъщност работя с него”! Оказа се, че работел с него в същата компания, няколко стаи надолу по коридора, беше като намеса от страна на съдбата. Все едно господ го изпрати да ни помогне да завършим албума и той се справи чудесно. Добави много свои неща, допринесе много идеи и като цяло го харесвам много, добро момче е.

Как се отразява върху записите тази промяна?
Brendt Allman: Карл, искаш ли да ми помогнеш тук? С какво записите с Брайън са по-различни от тези с Майк?
Carl-Cadden James: Брайън е чудесен интерпретатор. Пееше някои от нашите песни като променяше гласа си като тези на Джо Елиът от Деф Лепърд, Ози Озбърн, Бон Скот, скъсваше ни от смях! С него се разбираме чудесно, точно както с Майк, защото при него няма его и поза, и е много талантлив в приноса си. Вземам много насериозно вокалните си партии и всеки път, когато той предложеше нещо, оставяхме неговата идея. Различно беше от работата с Майк, но професионализмът е същият.
Brendt Allman: Благодаря, Карл, сега изчезвай! Хехе. Фактът е, че не участвам много в записите, просто си изсвирвам нещата на китарата и отивам да играя видео игри, хаха!

На някои места критикуват откриващата "With Honor" като твърде комерсиална, какво мислиш?
Не знам какво да мисля за това. Много я харесвам заради мелодията й, може би точно заради това хората мислят, че звучи по-комерсиално. Дълга песен е, има много части. Не е проблем, че хората я критикуват, защото ние всъщност пишем песните за себе си и феновете си. Надявам се, че я харесваш, защото при мен е така.

Определено.
Парчето има много стегнати части – с акапела, дълга част с пиано в края, много китарни сола и т.н. Даже бих желал да правим повече такива, много я харесвам.

На персоналната си страница в уебсайта на групата споменаваш много хобита, как намираш време за всичко?
Хаха, едва ми се събират по четири-пет часа сън на нощ. Не свирим през цялото време и си запълваме времето с много различни неща, може би затова ни отнема по три-четири години да издадем албум. Главно през уикендите и нощем намирам време да се занимавам с изкуство – обичам да рисувам, да снимам, неща от този род. Пътувам до различни места, за да снимам, играя си с фотошоп, не съм много добър в рисуването, но пък ми харесва. Колекционирам огнестрелно оръжие и много често отивам да стрелям по мишени, имам четири котки, трябва да чистя след тях... Като събереш всичко, се получава така, че нямам време за пилеене. Не обичам просто да седя и да гледам телевизия, защото телевизията не е креативна, а аз трябва да се занимавам с нещо креативно през цялото време, иначе се одосадявам ужасно.

Подготвяш джаз фюжън албум, как вървят записите?
Започнах да пиша музиката за него преди да направим Digital Ghosts. После решихме да го запишем, затова трябваше да стопирам моя проект, а след това да отложа работата по него още веднъж заради турнето. Мисля, че след като свърши турнето и донапиша останалите песни - остават ми около 25 минути музика - ще повторя всичко вече в студио. Смятам да накарам Джо да изсвири барабаните, той е страхотен джазмен. Веднъж да приключи турнето, ще се опитам да звърша проекта, минаха вече три години, много дълго време. Обичам джаз и възнамерявам да се занимавам колкото се може повече с него. Поне докато не дойдат записите на следващия албум на Shadow Gallery и не ми се наложи да отложа нещата отново. Някой ден ще го завърша.

С това приключваме, благодаря ти за интервюто, Бренд!
Благодаря ти за това, че идваш от България. Надявам се довечера да се получи добре. Клубът е малък, но уютен, така че ще сме много близо до публиката, скачайки и пръскайки пот по всички, хаха!
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/publicistika/Brendt-Allman-Shadow-Gallery-Tryabva-vinagi-da-se-zanimavam-s-neshto-kreativno~26~noemvri~2010/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.