muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
публицистика

Джанет Робин – енергичното калифорнийско славейче с китара

1.10.2009 | секция: публицистика

Janet Robin

Janet Robin

За Джанет Робин, родом от Лос Анджелис, най-често се говори като за ученичка на легендарния китарист от групата на Ози Озбърн, нещастният и преди всичко – преждевременно загиналият – Ренди Роудс. Той обаче е в самото начало на пътя на днес уважаваната китаристка, певица, композиторка и продуцентка, която по-късно се среща с много други известни имена – Меридит Брукс Мелиса Етеридж, Мишел Шокт, Ан & Нанси Уилсън, Мая Шарп, и Гарисън Стар. Със своето суверенно и енергично свирене както на акустична, така и на електрическа китара, Джанет не се вписва в традиционната представа за американска изпълнителка, в това можахме да се убедим и лично. Направихме интервюто в паузата на миналогодишното турне на Джанет Робин, което тя осъществи заедно с чешката група November 2nd.

Здравей, Джанет, не можем да избегнем въпроса за Рeнди Роудс, опитай се да ни разкажеш нещо повече за неговото отношение към музиката, към преподаването ....
Окей, започнах да уча при него, когато бях на девет години, с това, по дяволите, ти казвам и на колко години съм сега, а? Хахаха, ами, уроците ни продължиха пет години, преподаваше в пристройката към училището, което беше собственост на майка му – Долорес. Отначало ми преподаваше класическо свирене (Джанет, която е с китара в ръка, веднага започва да подрънква с класическа техника мотива Green Sleeves), което самият той много обичаше. Брат ми ми каза, че Ранди преподава. Беше случайност - по това време с родителите ми живеехме зад ъгъла. Когато като деветгодишна отидох за пръв път при него, нищо не знаех, само гледах и слушах. Беше невероятен. След това с него свирехме предимно на електрическа китара, много подробно се занимавахме с блус, пентатоничен, дорийски и еолийски лад, с рифове, доста работехме и за техника на дясната ръка и т.н. Бях единственото момиче при него, а също и най-малката му ученичка.

По време на часовете Ранди говореше ли и по други технически въпроси, свързани със звука на електрическата китара – адаптери, ефекти, усилватели и т.н.?
Не, говорили сме малко, само за неговата китара – Les Paul. Моята първа електрическа китара беше Strat, която, след като я откраднаха от колата майка ми, трябваше задължително да бъде заменена от китара марка Gibson Les Paul. Едва по-късно, когато се подготвяше за турне с Ози, Ранди с голямо възхищение описваше новия усъвършенстван дизайн на Jackson. Сега аз имам две китари Jackson.

Имаш предвид козметичните промени, т. нар. „polka dot“ (черни точки върху бялата повърхност на китара или обратното)?
Не съм сигурна, че и те бяха на марката Jackson. Имам предвид по-скоро специфичната, днес вече легендарната RR форма на китарите Jackson.

В сегашното ти творчество появяват ли се някои типични знаци, напомнящи за времето, в което учеше при Ранди?
Може би, понякога се сещам например за бързите „pull offs“ (бързи легатни почуквания по струните), но иначе моят стил на пеене, и изобщо на писане, е по-скоро свързан с влиянието на Beatles, Led Zeppelin и така. Между важните неща, които научих при Ренди, е например как се измислят добри китарни рифове и това как те да бъдат използвани в парчето така, че да звучат запомнящо се.

Ранди занимаваше ли се и със структурата на вокалните линии над тези рифове?
Никога не съм го чувала да пее. Никога. Той само свиреше на китара. Когато заучех някой интересен риф, той моментално започваше да свири върху него безчет тонове, показваше ми какви скали могат да се изсвирят там и подобни неща.
Кога го видя за последен път?
Бях на петнадесет, прибра се у дома между две турнета на Ози и веднага ми се обади. Отделяше много време на учениците си.

Уроците по един час ли продължаваха?
Не, бяха половинчасови, но пък за сметка на това бях там сама, без други ученици, както най-често се прави днес. Малко помещение, два стола, старо комбо, облицовано с туид, марка Fender, произведено шестдесетте години, и един десетинчов говорител. По време на уроците Рeнди пушеше и пиеше кола. И носеше високи обувки, на много високи токове. Комбото все още е в онази стая. Майка му Долорес все още преподава в мястото, наречено Musonia, преди няколко месеца я посетих, тя все още работи недалеч от дома на родителите ми, наистина е зад ъгъла. Днес само няколко от учениците на Рeнди се занимават професионално с музика и мисля, че майка му е горда, че аз съм една от тях. Трябва също да спомена и за документалния филм за Рeнди Роудс, който се подготвя и би трябвало да бъде завършен някъде през 2009, за съжаление не знам повече подробности.

Да поговорим за нещо друго. Кажи ни за съвместната ти работа с Нанси и Ан Уилсън от Heart?
Да, окей, през осемдесетте години бях в момичешката рок-група Precious Metal. Беше готино, много момичета в групата всъщност означава и много проблеми, но се бяхме сработили добре. Имахме голям договор с Полиграм, по-късно и с Капитол Рекърдс, поддържахме приятелски отношения например с групата Поизън. И точно с посредничеството на Капитол Рекърдс, които поискаха от нас да направим няколко песни и с други хора, се срещнахме с Нанси и Ан. Нанси е изключителна китаристка, а двете с Ан пеят много добре, въпреки че стилът им е различен, тогава заедно с тях направихме няколко парчета за Precious Metal. Нашата група имаше наистина твърдо звучене, звучахме малко като старите Бон Джоуви. Когато се разпаднахме, не знаех какво точно ще правя, но за щастие получих предложение от Линдси Бъкингам (Fleetwood Mac), за нейната подгряваща група, нейният състав беше един такъв малко специален, освен ударните, двойните перкусии, басите и клавирните, имаше и точно пет китари. И една от тези китари бях аз. Това беше една много специфична музика, почти китарен оркестър, много полифонични китарни мелодии, които имаха доста яки аранжименти. Пеех и поддържащ вокал. Няколко години обикаляхме из Щатите, предимно по големите стадиони, подгрявахме на Тина Търнър, изкарахме и едно турне – около шест седмици – в Канада. Всичко това приключи през деветдесет и четвърта, след това ми се обади Меридит Брукс, която тогава беше станала световноизвестна с песента си Bitch, и последва ново турне. Обаче по това време аз бях започнала да ставам самостоятелна. Започнах да пиша свои неща, занимавах се със записи и с изграждането на собствен репертоар. Затова се налагаше да отказвам предложения за нови турнета, по тази причина и първите пет-шест години не бяха никак лесни, заради парите.

Упражняваш ли се ежедневно?
Да, старая се. По време на пътуванията това невинаги ми се удава, но се старая след това да компенсирам.

Упражняваш гами или правиш технически упражнения за пръстите?
Не, по-скоро това е един вид джем-сешън, опитвам се да свиря новите си идеи и след това да ги използвам в новите си песни.

Фирмен изпълнител на Fender си, ползваш струни DR, какво друго оборудване използваш?
Да, имам свой модел перца Clayton, използвам адаптери Seymour Duncan, микрофони Sennheiser, иначе освен фендерите, свиря и на акустична китара Taylor. От електрическите китари, от скоро имам нова бяла китара Fender ’57 Hot Rod от Custom Shop и Tele ’52 Reissue, свиря през туид-комбо Fender Blues Deluxe, призведен в САЩ, имам и педалборд. Любимият ми педал в него е дисторжънът HotCake от Нова Зеландия, имам и уа-уа педал Dunlop, а също и няколко други ефекта.

Отдаваш ли предпочитания на тру байпаса?
Не бих казала, въпреки, че мисля, че това е полезно за сигнала, но засега нямам намерение да включвам нещо подобно в своя педалборд.

Да поговорим за фестивалите в Чехия. Какво мислиш за тях?
Когато бях тук за пръв път, наистина не знаех какво мога да очаквам, но всичко беше много добре организирано и обслужването беше перфектно. Звукът беше идеален, осветлението също, свирих пред петхилядна тълпа, на която моята музика май й допадна, приемаха я и реагираха, с две думи, беше супер. Освен това Саша от November 2nd самоотвержено превеждаше, така че комуникацията с публиката също беше много добра.

Какво мислиш за английските текстове, писани от чешки автори?
Е, аз имам опит само с текстове на Саша от November 2nd, тяхното съдържание създава усещането за съвсем естествено създадени английски текстове, разбирам ги, смислени са и ми харесват.

По твое мнение, необходимо условие ли е да се подвизаваш в тези среди, да знаеш какъв сленг се използва в тях, за да нямаш проблем с езиково-текстовата автентичност?
Не знам как е с останалите чешки автори, но ние с November 2nd имахме съвместни концерти в West Coast в Мейн, в Сиатъл и на други места. И ви казвам, че ако не бях ги представила като група от Чехия, никой нямаше да разбере.

Пробвала ли си да свириш на китара, произведена в Чехия?
Да, свирих на една китара, която е направил г-н Махо от Моравия. При него видях и акустични баритонови китари. Много хубави.

Когато пишеш нови песни, каква система за записване използваш? Ноти, компютър или ...?
Разбира се, имам компютър, имам Mac с M-box Pro Tools, въпреки това винаги се връщам към стария касетъчен магнетофон. Много е просто, никакво стартиране, кликане, търсене, свързване. Съжалявам, но този стар начин ми е по-близък.

В студиото също ли разчиташ на добрите стари ленти?
Не, не, там вече всичко върви на Pro Tools, възможностите за едитация са, разбира се, много по-големи, а качеството не подлежи на обсъждане.

Благодаря за интервюто, пожелавам ти успешно завършване на турнето и се надявам, че не се срещаме за последен път в Чехия.
Благодаря, поздравявам читателите на Музикус и с нетърпение очаквам следващото си турне в Чехия, то е планирано за април – май 2009.

Докато траеше интервюто, Джанет Робин, може би като всяка истинска китаристка, непрекъснато си подрънкваше на китарата. Заедно с нея отидохме на гости на Зденек Примус, човек, който от години се занимава с история на китарите, самият той активно свири, а и притежава много добра колекция от доста ценни екземпляри. Беше изключително любопитно да наблюдаваме реакциите на Джанет, когато за пръв път се докосва до някой от моделите. Нейните непринудени реакции и впечатляващата й способност за кратко време от всеки инструмент да извади неговите най-верни звукови качества, може да прецените и сами – вижте приложеното CD (то е част от списанем Музикус – бел.). Не липсва и минилекция, подготвена специално за читателите на Музикус.

Aвтор: Владимир Дворжак


Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/publicistika/Dzhanet-Robin-energichnoto-kaliforniysko-slaveyche-s-kitara~01~oktomvri~2009/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.