muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
публицистика

Pain of Salvation, 14-ти ноември, The Cave Rock Club, Сундиберг – Стокхолм

28.12.2009 | секция: публицистика



Едно мечтано пътешествие…
Шведите Pain of Salvation за съжаление засега избягват да посещават родината ни. Обясненията са все същите: „В България албумите ни не се продават”. Всъщност групата като цяло прекарва сравнително малко време по турнета, затова и възможностите да бъде видяна, не са много. На почитателите на POS в крайна сметка често не остава друго, освен да предприемат някое (понякога и по-далечно) пътуване, в случай, че фенове държат да видят техен концерт със собствените си очи. Изживяването във всеки случай си струва усилията и разходите – дори когато става дума за кратка екскурзия до Швеция. Естествено подобен каприз може да бъде съчетан и с други културни „занимания” – град като Стокхолм предлага безброй възможности за добре оползотворено време. Съвършено организираният транспорт (включително и нощният) в случая елиминира и последните притеснения от подобно приключение. В крайна сметка Сундиберг е отдалечен само на 20 мин. път с влак от сърцето на Стокхолм, а рок клубът The Cave e на няколко метра разстояние от ЖП гарата в предградието на шведската столица.


Поводът за предприемането на подобно пътешествие не беше обикновен концерт на POS. Вечерта беше по-специална – групата представяше своето ново EP „Linoleum“, чието официално издаване беше планувано за 16-ти ноември.
Всъщност медии за събитието не бяха канени, но за „Музикус” групата направи специално изключение. И освен едночасово интервю с лидера на групата Даниел Гилденльов (което ще бъде публикувано в някой от следващите броеве на списанието) ми позволиха и заснемането на 15-минутен репортаж за DVD-приложението към пилотното издание. Даниел и китаристът Йохан Халгрен представиха в него сценичната си апаратура и предимно прототипите на своите нови сигничър модели китари, създадени специално за нуждите на записването на новия дългосвирещ албум „Road Salt“.


Всички уговорки бяха спазени със съвършена прецизност, така че успяхме да приключим със записите на двата обещани материала малко преди 7 часа вечерта, когато „цивилните” посетители започнаха да запълват клуба. В залата звучаха песните от „Linoleum“, които явно бяха вече добре познати на феновете благодарение на „широко използваната опция” YouTube.
Като цяло атмосферата напомняше по-скоро парти. Музикантите сe движеха свободно сред публиката, разговаряха с почитателите си, обсъждаха с тях новия си материал и естествено раздаваха автографи – предимно върху книжката към EP-то (което тук се продаваше на изгодната цена от 80 SEK).


На подиума POS се появиха за пръв път едва към 21:30. Започна се обаче не с песен, а с поздравления. Бяха насочени предимно към присъстващите представители на благотворителната организация Varldens Barn (Children of the World), на която групата от години оказва помощ в нейната дейност, и феновете от Италия, Франция и Белгия, изминали най-дълъг път, за да присъстват на събитието. В комуникацията си с публиката фронтменът не преставаше да удивява не само с чувството си за хумор, но и със способността си да превключва с лекота между шведски, английски и френски (използването на последния му се наложи, когато френският барабанист на групата Лео Маргерит предпочете вместо да проговори към присъстващите френскоговорящи, да имитира родния си език). След изричането на заплахата, че „който не си купи от новия мерчъндайз, в бъдеще няма да бъде допуснат на концерт на POS“, групата започна и да „подстрекава” публиката да изпробват специалните коктейлите, носещи имена на песните от EP-то: „Linoleum“, „Mortar Grind”, „If You Wait“, „Gone“ + кавъра на SCORPIONS „Yellow Raven“. Единственото липсващо заглавие между питиетата беше „Bonus Track“ – между другото поредната „шегичка“ на POS, които вместо песен решават да включат в албума двуминутен разговор с „елемент на разсъждение” на тема „бонус парчетата”. Самите коктейли предлагаха поредната изненада – на бара беше изнесена информация единствено за видовете алкохол, съдържащи се във всеки един от тях. Предположенията за останалите съставки произтичаха от названието на съответната песен. Като любител на млечните коктейли заложих на името „Mortar Grind“ и не останах излъгана. „Gone“ беше предварително обявен като най-силен и предпочетох да го избегна – предвид факта, че все пак целта на посещението беше частично професионална.



…и необикновено концертно изживяване
Следваща точка в програмата беше представянето на обещания „чисто нов” видеоклип към заглавната песен от EP-то „Linoleum“. Всъщност имахме неповторимия шанс да го видим във версията му преди финалния монтаж. Верни на себе си POS (не)изненадаха с поредната промяна на имиджа си. Лъхащата необузданост и агресивност неизбежно ме навеждаха към размисли за това, че докато някои творци с годините улягат и губят своите бунтарски настроения, при POS развитието се движи в една по-скоро противоположна посока. Музикантите в случая създаваха впечатление, че са преодолели меланхолията на чувствителните интровертни младежи, типична за по-ранните издания на групата.


POS междувременно се оттеглиха за около 30 мин., през които подбираха песните за предстоящия си концерт. Сред тях естествено не липсваха традиционните хитове на POS, но някак си твърде ясно се усещаше значително по-силно емоционално ангажиране в изпълнението на новия материал. Лично след срещата си с фронтмена изгарях от любопитство до каква степен доброто му настроение и осезаемо вътрешно равновесие ще му позволят да се отъждестви отново с болката и отчаянието на „Linoleum“. За моя изненада Даниел сам сподели в разговора ни, че му е трудно да потъне отново в душевното състояние, дало живот на песните. Още повече ме впечатли фактът, че макар поне на този концерт музиката на POS като цяло да беше до голяма степен изчистена от характерното за нея усещане за дълбоки психологически терзания, песните не загубиха своя потенциал да въздействат силно върху слушателите. Ядът, френетичността и агресивната психеделия разкъсваха леката меланхолия, характерна за творчеството на групата, пренасяха музиката в едно ново измерение и правеха още по-интензивно цялостното изживяване. Този елемент беше най-осезаем именно в новите песни. Суровият им звук сякаш още повече, отколкото във студийните записи, доближаваше облика на POS към американските инди, стоунър рок и алтернативни групи. Но дори и при този свой уклон POS съумяват да запазят своето място встрани от всякакъв вид трендове. Комплексните мелодии не позволяват да бъде поставен под съмнение въпросът, че POS са пуснали дълбоки корени в категорията „прогресивен метъл“. А неподражаемият усет за музика на гения на групата Даниел Гилденльов модифицира и в този случай по един оригинален и неповторим начин специфичния за 70-те години саунд, постигнат в новия материал чрез типичните за това десетилетие клавирни похвати, ниско настроената китара в стила на ранните BLACK SABBATH и използваните спейс рок елементи.


Както обикновено на концертите на POS и този път не липсваше „бонус" - в случая под формата на песен, която до този момент не се беше появила дори и на YouTube.com. Редом с материала от излизащото EP, музикантите представиха и композицията „Conditioned“, която ще се появи едва на двойния албум „Road Salt“ (чиято първа част, според твърдението на фирмата дистрибутор Century Media Rec., най-вероятно ще излезе през април, а втората през септември 2010 год.).


Самият концерт продължи, вместо първоначално обявените 75 мин., час и половина, т.е. като едно редовно шоу на групата. Разликата се състоеше по-скоро в настроението, създадено от непосредственото държание на музикантите и закачките, които поддържаха през цялото време неформалния характер на събитието и неговата приятелска атмосфера.


Идеалната акустика на клуба, кристално чистият звук и съвършено сработеното изпълнение на музикантите превърнаха лично за мен концерта в най-невероятното и най-професионално шоу на групата, което досега съм имала шанса да видя на живо. Цялостното изживяване по време на изпълненията беше емоционално наситено до такава степен, че правеше излишни всякакъв тип допълнителни ефекти, които според мен единствено биха отвличали вниманието от истински същественото. В последствие осъзнах как с годините POS са се превърнали в една от групите с най-силно сценично присъствие.



Списък на песните:
Linoleum
Handful of Nothing
Conditioned
Undertow
Ashes
Used
Diffidentia (Breaching The Core)
If You Wait
Nightmist
Falling
The Perfect Element

Бис:
Mortar Grind

автор: Златина Йержабкова
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/publicistika/Edno-mechtano-pateshestvie-i-neobiknoveno-kontsertno-izzhivyavane~28~dekemvri~2009/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.