muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
публицистика

„Развивай се или умри” – интервю с Тоши (вокали) от Audrey Horne

24.2.2010 | секция: публицистика

Audrey Horne

Audrey Horne

Снимка: Борис Драшов

Audrey Horne е норвежка хард рок група, сформирана през 2002-ра година.
До този момент момчетата са издали 1 EP и 2 албума. Съвсем скоро им предстои да пуснат на пазара и трети. Макар и участията им на родна земя да са предимно клубни, вторият им албум „Le Fol” пожъна голям успех както в Норвегия, така и в чужбина.

Трудно ли е да се пробие на световната рок сцена при наличието на толкова много групи и рок музиканти, които се състезават за договори със звукозаписните компании?
От една страна е трудно, защото конкуренцията е много голяма и има множество страхотни групи. От друга обаче, дните, когато звукозаписните компании управляваха индустрията, са към края си. В днешно време групите издават албумите си чрез по-малки, независими студиа, които са по-гъвкави и често имат по-верен усет за това кое е търсено в момента, за разлика от големите имена в бранша. Има го и интернетът, където е наистина лесно да рекламираш групата си в сайтове като Myspace, Facebook, Youtube и т.н.

Доколко е важно да бъдеш забелязан и харесан първо от публиката, а след това от мениджър и/или звукозаписна компания?
Предполагам, че това зависи от стила на музиката, но за повечето групи е по-важно да бъдат харесани първо от публиката. Така получават повече себеуважение и повече верни фенове. Тук обаче се намесват групи като Linkin Park, които вероятно са забелязани първо от хората в индустрията. Но не мисля, че на тях им пука, особено когато вървят, смеейки се по пътя към банката.

Кое е на първо място – свиренето за публиката или за себе си?
Зависи. Когато пишем музика, го правим за себе си. Това е единственият начин за писане на наистина добра музика. Започнеш ли да мислиш за другите, губиш връзката с това, което правиш. Но когато свирим на концерти, е за публиката. Тя плаща, за да дойде и да ни види и ние сме длъжни да дадем най-доброто шоу, на което сме способни.

Как бихте определили собствения си стил?
Ние предпочитаме да го наричаме просто хард рок. Повлиян е от много стилове, но това е крайният резултат – хард рок.

Мислите ли че, сравнена с 80-те и 90-те години на миналия век, рок музиката през последното десетилетие е на етап „развитие в застой"?
И да, и не. В днешно време хардкор, емо и „extreme metal” сцените са много разнообразни. Те всички са наречени „пост”-нещо си (напр. пост-гръндж, пост-метал, пост-рок). Но смея да твърдя, че повечето от тези групи се крият зад фасадата „ние сме истински...”. Те правят същото, което и съседната група до тях. Не казвам, че сме открили топлата вода отново, но мисля, че това което правим е нещо различно. Малко групи успяват да го постигнат в днешно време. Черпим вдъхновението си от бандите на 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, като се опитваме да прибавим собствен почерк и модерно звучене. В същото време групи като Queens of the Stone Age, Poison the Well и Mastodon дават пример за това как могат да наложат нещо съвсем ново в музиката си.

Норвежкият рок най-често е асоцииран с екстремен блек/дет метъл, но вашите песни правят изключение с тяхното мелодично звучене. Коя е причината за това?
Както вече казах, правим музика за себе си, вдъхновени от всички видове групи, които харесваме. Ние сме четири много различни личности и всички даваме частица от себе си в песните, които пишем. Предполагам, че музиката ни е резултат от това кои сме, а не откъде идваме.

Музикалният стил на Audrey Horne се разви много през годините. На какво се дължи непрестанното прииждане на нови идеи?
Ние не се ограничаваме с това кои сме в даден момент. С времето се развихме и като група, и като отделни личности. Така се подобрява и музиката ни. „Развивай се или умри” – може би това е нашето мото. Ако правим един и същ албум отново и отново, наистина не би имало никакъв смисъл да продължаваме напред. Ние сме най-големите си критици и се стремим да правим най-добрата музика, която е по силите ни. Ако Айс Дейл или Томас напишат най-великият риф, не бихме го използвали, ако аз не измисля вокална мелодия, която да е на нивото му. Добрата песен е по-важна от рифовете, барабаните или каквото и да било. Крайният резултат е това, което е от значение.

Мислите ли, че все още търсите собствения си начин на изразяване чрез музиката или вече сте го намерили?
Както вече казах: Развивай се или умри! Но мисля, че сега сме по-близо до себе си, отколкото преди.

Какво да очакват феновете ви в бъдеще?
Повече музика, повече концерти и много други интересни неща. А защо не и box-set. Само небето може да бъде граница.

Автор: Димитър Благоев
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/publicistika/Razvivay-se-ili-umri-intervyu-s-Toshi-vokali-ot-Audrey-Horne~24~fevruari~2010/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.