muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
публицистика

Рокът на различните – пак на сцена

28.10.2010 | секция: публицистика

На 15-ти и 16-ти октомври в RBF Club се проведе двудневен фестивал по случай 6-та годишнина от създаването на най-големия сайт и форум за музиканти у нас. Фестивалът "6 години MUZIKANT.ORG" се реализира чрез съдействието на Фонд за подкрепа на дебютни проекти – програма, осъществявана съвместно от Национален фонд "Култура" при Министерство на културата, Фондация "Арт офис" и Сдружение "Терра Алтера". Подпомогнат от още приятели, фирми и две граждански организации.
Организаторите и 13-те участващи групи показаха на широката публика, че в България се прави нова и качествена музика. Стиловото и групово разнообразие допринасят за по-голямата колоритност на фестивала, а изрично се набляга на авторската музика – това бяха целите и сега.
Първото издание бе миналата година и се наричаше „Кръстопът”. Специализираният Metal Katehizis даде сериозна оценка: „Този многожанров характер е в основата на избраното име Кръстопът, което символизира и среща на поколения, от ветерани до най-младите музиканти. И освен географското положение на страната ни, на кръстопът между Европа и Ориента, проявата напомня, че българската музика е „на кръстопът” - между комерсиално-пошлото и стойностното, между „еднократната употреба” и въздействащото послание.”
Сред участващите рокгрупи тази година имаше няколко, които са започнали заедно едва преди година-две. Други вече имат албум, оценен като № 2 за годината в стила от меродавен европейски сайт и чужд издател. И още международно признание, и още сериозен интерес от стойностни медии. Едни са подгрявали световно известни корифеи. Имали са късмета за няколкото рокфестивала у нас. Други са направили първи стъпки в също малкото клубове. Членове на групите са обикновени момчета и момичета, но и такива с професии на икономисти, преводачи, инженери и музиканти от симфоничен оркестър. Младите показват, че рокмузиката е повече от хоби, ако у нас не е работа; тя е позиция, език, отговор на чалга-манталитета и липсата на амбиции за изкуство.
Като водещ на роксъбитието бе поканен известен наш музикален радиожурналист, чието предаване „Музикална кутия” и класацията за непрофесионални български групи „Блек Топ” само до преди няколко години даваха поле за изява на прохождащите в рокмузиката хлапета, жадни за публика и сцена. В двете октомврийски вечери фестивалът на Музикант.Орг, освен удоволствие, настроение и сверяване на часовниците, даде по половин час слава и публика за музиканти, които направиха следваща крачка в мечтата си да се докажат.


Първата вечер – доказателство, че има БГрок, авторски, достатъчно качествен и амбициозен. Само дето, лично на мен ми се стори, че отново публиката е малко, като имаме предвид, че музикантите-участници май бяха 2/3 от аудиторията.
Надвиквайки се, успявам да обменя впечатления с Васко Кръпката. Споделя, че малко е разочарован, дето дори музикантите не са останали докрая да слушат поне колегите си. Не го спести и на тези от "второто рокпоколение", че също ги няма, че не се събираме на сцена всеки ден и е тъжно, че колегиалния интерес липсва; никой не е по-велик от другия, а подкрепата е особено важна и стимулира най-силно.

Впечатления от лайфа:
Лок Маруху. Първи дебют, а са се намерили именно чрез форума. Ще се развиват тепърва. Интересна банда, много мерак, добре изглеждат на сцена, не се побират само в една жанрова рамка, "грапавия" емоционален рок им отива; пък и след класиката на "Крокодили" и "Хипопотами", трябва да дойде вече нещо свежо.

Overgame

Overgame


Overgame. Практически пак дебютанти, на година и един месец банда. Ясно им е, че играта не просто е започнала, но искат да са победители. И ще станат, както са тръгнали. Разбиха залата. И на български и на английски, единно и сработено, здрав звук, цветно присъствие на вокалистката им. Този път ще изневеря на "професионалните си изкривявания", няма да "лепя етикети". Във вечерта на по-артовите банди, те доказват, че има много тръпка в тези течения. Собствен почерк, който впечатлява.
Ювиги. Те поне са по-стара банда и е очаквано да знаят как се правят нещата. Качествено представяне, особено ме кефи онази чисто самобитна българска препратка, която заплитат в парчетата – не самоцелно, не като заиграване. Това ме радва, защото постоянно има спорове дали има смисъл от такива неща. Има.
Da Madafuckin’ Madafacka’s. Това пък е моя фаворит на вечерта. Също дебют, една от двете чисто форумни формации (другата забива втората вечер с участието на главния организатор). Само инструментални парчета, много силно присъствие на сцената на абсолютно всеки от четиримата, дори на скрития зад тупани и чинели Виктор. Борето – една вживяна физиономия през целия гиг, ту някак ехидна ("можем да ви утрепем и без да пеем"), ту отнесена някъде върху грифа ("ей-тук, така сме положили чувствата си, само ги градираме по прагчетата"). Емоционално стояха високо, високо, но го предадоха на публиката – поне аз така мисля, пък и реакциите "отдолу" бяха искрени и също доволно емоционални.
Ачо (Ангел Димитров). Много талант и много труд, страхотно вживяване във всяко изпълнявано парче, който е бил, спомнете си лицето му. Не само доказан голям музикант, истинско попадение в целите на фестивала за приемственост и разнообразие в авторската музика, Ачо е творец, който би бил оценен и хвален навсякъде. А с това преплитане на фолклора в добавка към техниката и усета му за омесване на композициите – би бил и почитан, както други именити негови колеги по китара (да не споменавам кои). Явно не и у нас. Или поне не достатъчно.
Тома – видя се, че останалата докрай публика бе заради него и тя му дари своите емоции и подкрепа. Тома наистина е пример за постигната мечта, с труд и в борба, а както самия той понякога леко саркастично подмяташе в анонсите си – и за статуквото, че когато пък те поеме шоубизнесът, има и компромиси. Важно е доколко ще успееш да съхраниш собствените си дух и искреност, защото с тях публиката ще хареса и това, което е "на крачка встрани".

Втората вечер – в началото хората не са повече от предишната, но впоследствие, май само за две групи време, станаха доста. Залата се поизпълни. Хубавото и различното от първата бе, че този път музикантите, свирили вчера, бяха тук и взеха дейно участие в купона на колегите си. Почти през цялото време, особено на моменти и най-вече накрая – заедно с погото на фенките на Скреч. Финалът бе достоен за фестивала, за рождения ден на организаторите, за заслужената еуфория, че се е случило, че сме заедно.

Впечатления от лайфа:
Завод Ленин. Практически дебютанти за такава фестивална сцена, в началото май и се попритесниха. Но техническия проблем бе прескочен бързо и момчетата започнаха да набират темпо. С елементи от няколко стила и напълно осезаемо желание да се докажат и покажат собствения си почерк в един, нека да го маркирам като по-лек рок, те си заслужиха окуражителните аплодисменти.
Booze Brothers. Наистина силно питие с висок емоционален градус. Грапав, гневен алтернатив с препратки към грънджа, всичко от метъла и дори някак ъндърграунд на моменти. Но шумен и заразителен. Нахакано сценично поведение, усет за водене на публиката под рампата. Едни от фаворитите във вечерта на фаворитите. След прогресивния уклон от петъка, се очертаваше купон, където траш и дет направо взеха да надничат иззад кулисите.

R.A.I.N. Revival

R.A.I.N. Revival


R.A.I.N. Revival, въпреки че дъждът навън бе спрял, или „администраторската банда” вдигна градуса още. Какво ли нямаше в техния сет: въпреки спора около едно парче, нямаше примерно кючек, но това, което беше „облякло” българските им текстове бе нахъсано, плътно и енергично. Лично за мен, може би заради текстовете, ми напомни с нещо една друга тръпка от времето, когато БГ рокът на тогавашното Второ поколение с всяко непускано парче убиваше онази Комисия в радиото. И същевременно колко напред в изразните средства са дръпнали музикантите от „Узурпатор” (също примерно) насам.

Der Hunds

Der Hunds


Der Hunds (като броим Косатката, Мравояда и останалите). Не германско, а американско звучене, също толкова плътен, енергичен здрав рок; добре де, с някаква сиатълска закваска. И един фронтмен, който като на шега просто подчини публиката от фенове и колеги пред себе си. Вече се чудех как ще оживеем до края на вечерта.

Иерихон

Иерихон


Иерихон. Да не повярваш, че са толкова млади, че са заедно само от 4-5 години. Изведнъж ни постлаха някакво скъпоценно изтъкано килимче с шарки от класическия артрок – смяна на темпо и ритъм, многогласни вокали (три четвърти от групата им пя), хамонд орган и цигулка и подходящи текстове на два езика. В средата на втората фестивална вечер се озовахме в прохладен оазис с ярко зелена трева и кристална прозрачна бълбукаща вода. Момчета, пазете си момичето – тя притежава толкова енергия и виталност на сцената (не че вие го нямате), че можете да си позволявате „паузи”, в които да я оставяте сама – нищо няма да липсва.

Pantommind

Pantommind


Pantommind. Били са предвидени за първата „прогресивна” вечер, но трябваше да пристигнат от Габрово и поднесоха парчетата от актуалния си (оценен като №2 за годината в Европа в жанра) и по-стария си албуми. Като редови зрител, фенски съжалих, че им липсва живия клавирист на сцената. Доказаха, че някои от целите, които организатори и групи са си поставили, не са измислени само като аргументи за кандидатстване в проекти: авторско, силно, разнообразно, художествено постижение на българския рок и приемствено прехвърлен мост между дебютантите и по-утвърдените. Те ни отведоха в самото подножие на финала.

Skre4

Skre4


Skre4. Малеее, какво направиха тия хип-хоп-хард-кор бандити! Кълна се, че в предизвиканото пого под сцената, освен всички налични фенки в залата, подскачаха и дърти (да ме простите) съфорумци и думата беше: вакханалия. Уж не точно тази музика ми е пристрастието, но трябва (иносказателно) да си призная, че откакто преди 15-тина години пак на един фест 500-600 души пяха „кой открадна шибания план” на Теслата със силата на заклинание – в толкова искрено, непристорено и спонтанно единомислие, единонамерение и единопение не бях попадал. Големи сте, момчета. И много ценни. Не преставайте да пеете на български пред нашата публика.
Шест години, два фестивала – сдружението на музикантите показва, че апетитът идва с яденето. Ще дойде седмият, 77-ят, 777-ят рожден ден на Музикант.Орг, но рокаджиите демонстрираха, че желанието им е през всичкото това време нито за миг да не престават да СМЕ ЗАЕДНО.

Автор: Емил Братанов
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/publicistika/Rokat-na-razlichnite-pak-na-stsena~28~oktomvri~2010/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.