muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
публицистика

Stratovarius, 24 януари, 2010, София, зала Христо Ботев

27.1.2010 | секция: публицистика


фото: Булфото
Финландските пауър метъли Stratovarius обещаха силен концерт и раздаване до край и удържаха на обещанието си. При своето първо гостуване в България те направиха шоу, което почитателите им навярно дълго ще помнят.
Бързам да отбележа добрата организация от страна на Loud Concerts. Още преди 19:00 в мразовития неделен ден вратите на зала Христо Ботев бяха отворени и феновете спокойно влизаха без излишно чакане и блъсканици, а вътре имаха възможност да оставят якетата си на гардероб и да пият по бира пред сцената.
Точно в 20:00 излязоха и първите подгряващи за вечерта - кипърската пауър банда Winter's Verge и докато залата още се изпълваше, те забиха своя сет. Бързите и мелодични парчета накараха повечето хора пред сцената да скачат и да въртят коси, а в края на половинчасовото си участие Winter's Verge дори успяха да разпеят публиката с подходящо подбрана за целта песен.


фото: Булфото
След това кипърците отстъпиха сцената и след кратък саундчек Tracedawn връхлетяха с изключително енергични и доста тежки парчета. Финландските младежи показаха отлична техника и синхрон, свириха с желание и хъс, но агресивната им музика и екстремните вокали не понесоха на някои фенове на Stratovarius, чиито уши явно бяха привикнали към далеч по-мелодична музика. Разбира се, за други въртенето на косите стана още по-интензивно и градусът се вдигна не само от ослепителните отблясъци на прожекторите, които „полудяха“ в ритъма на тежките рифове.


фото: Булфото
Последва нов саундчек и ето че малко преди 22:00 дойде време за основното участие. Stratovarius започнаха концерта си с добре позната за феновете песен – “Destiny”. Мистичният женски глас се разля над залата (която по време на подгряването неусетно се беше изпълнила) и някак естествено се сля с тежките китари, за да отстъпи място на гласовете на Тимо Котипелто и на някои фенове, които веднага запяха заедно с него. Звукът беше чудесен и всичко се чуваше ясно и отчетливо, мекото осветление със скромна, но красива игра на цветовете обливаше сцената и докато финландците свиреха класики като “Hunting High And Low” и “The Kiss Of Judas”, публиката не спираше да ги подкрепя с пеене, скачане и ръце, вдигнати във въздуха. Веднъж подгрял феновете си, Тимо представи и “Deep Unknown” - пилотния сингъл от новия албум на групата “Polaris”. Сред старите и познати парчета като “A Million Light Years Away” и “Phoenix” прозвуча и друга нова песен – “Winter Skies”.


фото: Булфото
Песните от “Polaris” се приеха добре, с аплодисменти и мощен рев, въпреки че албумът е първият от 1995 насам, композиран и записан без участието на Тимо Толки, който доскоро бе основният композитор и текстописец на Stratovarius.
Скоро Тимо Котипелто се оттегли, последван и от други членове на бандата, и на сцената останаха само басистът Лаури Пора и китаристът Матиас Купиайнен. Двамата започнаха едно юнашко надсвирване и въпреки различните си инструменти свириха аналогични мотиви и показаха завидна техника. Матиас отстъпи и остави Лаури да дивее сам с баса си по сцената, но после си размениха ролите. Надсвирването преля в агресивен риф, който се превърна в интрото на “Forever Is Today” и цялата банда отново атакува. Тимо стана по-разговорлив и започна да се шегува с публиката с въпроси от рода на “Има ли някой, на когото му се ходи в Рая?”, като прелюдия към “Paradise”, или с откровения, че във Финландия е брутално студено и идвайки в тази част на Европа, той е очаквал да види фенове по къси гащи да си пият бирата на някой плаж, пък то - сега се чувствал като у дома си. Ето какво предшестваше “Against The Wind”.


фото: Булфото
Разбира се, когато настроението на феновете бе достигнало връхната си точка дойде и (почти) обичайният „първи край“ на концерта, музикантите се поклониха и слязоха от сцената. Както традицията повелява, имаше викане, скандиране и тропане, което продължи до повторното посрещане на групата с многогласен рев и овации от всички.
Като контраст на екзалтираните викове обаче, Матиас Купиайнен този път излезе с акустична китара и Тимо Котипелто изпя “Forever”. Феновете го подкрепиха горещо и единствената балада за вечерта бе поета от залата. А след бързата “Father Time” дойде и наистина последната песен. Клавиристът Йенс Йохансон започна да свири свое соло, като най-неочаквано мелодията преля в рефрена на известната руска песен „Калинка моя“ и докато феновете се смееха и радваха, прозвучаха „закачки“ от интрото на друга емблематична за Stratovarius песен, които обаче много бързо преминаха в класика. За кратко прозвуча клавесин с класическа постановка, като излязъл от произведение на Вивалди, но все пак всичко бе импровизация около “Black Diamond”. Това бе и песента, с която Stratovarius приключиха своя близо двучасов концерт, но не без изненади и кратко барабанно соло на Йорг Михаел в самия край.
Само че финландците не бързаха да си тръгват. Последваха шеги и откровения на Котипелто, че публиката в Белград била много шумна и гласовита. Да не говорим за тази в Букурещ... Е, ясно е какво се надигна в отговор. Всички повикаха на воля колкото им държат гласовете, докато разни палки и перца летяха към новите си собственици.


фото: Булфото

Сетлист:
Destiny ‘98
Hunting High And Low ‘00
Speed Of Light ‘96
The Kiss Of Judas ‘97
Deep Unknown ‘09
A Million Light Years Away ‘00
Winter Skies ‘09
Phoenix ‘00
Matias Kupiainen & Lauri Porra Solos
Forever Is Today ‘09
Paradise ‘97
Against The Wind ’95
Eagleheart ’03

Бис:
Forever ‘96
Father Time ‘96
Black Diamond ‘97


Aвтор: Христо Манолов
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/publicistika/Stratovarius-24-yanuari-2010-Sofiya-zala-Hristo-Botev~27~яnuari~2010/
 

Mнение

общ брой: 1

Momchil  Супер концерт

     
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.