2.5.2010

AMAdea Records (43:49)
Не ви ли се е искало в забързаното ежедневие, или седейки удобно вкъщи с любимата напитка в ръка след тежък работен ден, да си пуснете музика като саундтрак на фона на мислите си? Било то за да ви помогне да релаксирате, да забравите трудностите или пък само защото от чисто любопитство искате да разберете какво се крие зад странната дума electropostpunkadelic. Ако е така, ето едно мое предложение за вас.
Тази странна смесица от названия на жанрове е самоопределението на идващата от Канзас, Мисури група Alice Sweet Alice. Те са петима ентусиасти (Скот Мартинес – вокали, бас; Али Кат – вокали, клавишни; Били Браун – вокали, ударни; Алан Хикс – китара; Травис Латроп – китара), свързващи собствените си разбирания и идеи в този изключителен проект.
Групата е замислена като проект навръх Хелоуин 2007. Основният виновник за това е Скот Мартинес (вокали, бас). Заедно с клавиристката Али Кат и съдействайки си онлайн с китариста Джефри Галиъс, той издава сингъла „Glass Houses” и албума „First Light”. Търсенето на барабанист завършва с присъединяването на Били Браун, а китаристите Алан Хикс и Травис Латроп завършват пълния вид на групата. През май 2009-та Alice Sweet Alice издават втория си албум „Moloko & Ultraviolence”. Албумите им се разпространяват както следва: световно и в България от AMAdea Records, във Великобритания от Leaping Cat Records. Също така групата е първата подписала с Cauldron Soundwerx Productions, чиито албуми ще се продават и в Азия през австралийската Cowbell Digital.
Музиката им е неангажираща, някак лежерна. Дава пълната свобода на слушателя да си представя картините на своето въображение така, както белия лист е най-добрия фон за един художник. Затова мисля, че албумът, който следва да представя, би се понравил на мнозина. От ефектни китари, през окрестрираните мелодии и електро музиката на миналия век, до приятните за слушане вокални изпълнения, всичко това е включено във „First Flight”.
Албумът звучи наистина нестандартно. Магията му се усеща най-силно, слушайки песните по реда, в който са дадени. Ако обаче чуете първата, после третата, шестата и така нататък, ще загубите връзката помежду им, а с това и чара на единното цяло. „Струва ми се, че това не е същата група като тази, изсвирила предходното парче!” – помислих си аз, с надеждата да го прослушам набързо, само и само да задоволя любопитството си. Затова започнах отначало, загърбвайки епизодичното слушане. Още в първата минута на втората песен обаче в съзнанието ми започнаха да се свързват двете парчета. Всякаш разказват история. Мелодия и текст се съюзяват, за да ви отведат на едно 40-минутно пътешествие.
Ако „Alone” (1) ви се стори прекалено бавна, то до „With You, With Me” (4) албумът ще е набрал мощ и ще е на една от върховите си точки. След което напрежението от кулминационния момент ще спадне, за да се подготви за друг такъв – „Geraldine“ (9). И за да бъде един албум добър, то той се нуждае от хубав завършек, а именно „Fallen Angel” (10). Откроявайки се с лиричния текст и баладично звучене, тя сякаш ни кара да си дадем сметка за чутото до момента. Един, макар и тъжен, красив край на дебютния албум на Alice Sweet Alice. Ето на това мога с чиста съвест да кажа – „Какво начало!”.

Автор: Димитър Благоев

точки