muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
рецензии

Audrey Horne – Audrey Horne

15.2.2010



Indi Recordings (44:22)

Audrey Horne – една сравнително нова полярна звезда, идваща от студения Скандинавски полуостров, или по-точно – от Норвегия.
Свикнали сме да мислим за норвежкия рок най-често като синоним на екстремен блек/дет метъл. Но Audrey Horne са се поотърсили от музикалното виляние на техните сънародници Immortal, Dimmu Borgir, Satyricon и др., които като че ли имат за ключови в песните си думи от рода на смърт, кръв, изтезания.
Определят стила им като пост-гръндж и алтернативен рок, сравняват ги с Faith No More и Alice in Chains.
В дебютния си албум, озаглавен „No Hay Banda”, групата ясно подчертава произхода си с имена на парчета като „Dead”, „Get a Rope”, „Bleed”, макар и звученето, което се очаква от такива заглавия да не ги оправдава по екстремност.
Преди да чуя втория им албум „Le Fol”, очаквах той да е продължение на дебютното им звучене от първия, защото обикновено по-новите банди се придържат към вече избрания стил. Но бях приятно изненадан от промяната.
В „Le Fol” групата демонстрира сериозни намерения в областта на лиричните мелодии и изпипаните китарни рифове, като по този начин разбива мита за норвежците и тяхната слабост към ръмжащи вокали. Това прави момчетата не само различни, но и изключително смели да се противопоставят на вече наложените стандарти.
В новия си трети албум, озаглавен „Audrey Horne”, който ще излезе на пазара в края на февруари/началото на март месец тази година, норвежците ще включат елементи както от първия, така и от втория, но няма да пропуснат да добавят и нови попълнения в стила си. Слушайки предстоящото попълнение в дискографията им установих, че желанието да показват различни страни от същността си чрез нови песни се е превърнало в нещо като хоби.
Като цялостно звучене албумът се различава коренно от предходните два. Китарните рифове са драматични, а запомнящите се мелодии на песни като „Circus”, „Charon” и „Pitch Black Mourning” могат да накарат и най-големия скептик да си ги тананика с часове. Албумът е съставен от 11 песни с общо времетраене около 50 минути, като разнообразието варира от красиви балади до тежки парчета, запазили мелодичния подход на групата от „Le Fol”.
Рок музиката я има от достатъчно дълго време, за да се говори за „новаторски” парчета, особено при банди от края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Няма го скокът в развитието на стила, който наблюдавахме при Metallica (създават траш метъла), Dream Theater (оформят новия облик на прогресив рока) и Manowar (колосите на хеви метъла), които се разпознават от раз.
Затова няма смисъл да се споменават влиянията и близкото звучене на някои групи, защото те са неизбежни. Но ето че момчетата от Audrey Horne дават частица от себе и налагат собствен почерк в еволюцията на рока.
На този етап групата не се е спряла на конкретно звучене, защото оформя стила си с всеки издаден албум. Точно това им качество ги приобщава към малцината, дръзнали да опитат нещо ново за да развият личния си подход.
Музиката им е чист пример за това, че не е нужно да се свирят много бързи сола, за да се впечатли аудиторията. Едно shred (много бързо) соло би впечатлило повърхностно слушащата публика, но доста често то (дори да е гениално) се приема само като чиста техника.
За да звучи органично, достатъчно е песента да бъде добре оформена като цяло, с начало и край, и да бъде разнообразна до толкова, че развръзката в нея да има смисъл, и нейното послание да бъде ясно предадено.

Aвтор: Димитър Благоев


точки
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/recenzii/Audrey-Horne-Audrey-Horne~15~fevruari~2010/
 

Mнение

общ брой: 1

suzana  Супер са

     
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.