12.10.2009

Roadrunner/Universal Music (75:29 )
Със своя десети студиен албум авангардистите на световния прог рок и метъл сякаш рекапитулират досегашната си кариера и дори си правят леки шеги сами със себе си. Иначе не мога си обясня дословното цитиране на пасажи от техни стари песни /пиеси - е може би по-вярната дума/ в края на новия им албум, който като времетраене отново е на границата на човешкото възприятие. Прекалено много ноти, казвам си по „моцартовски” след всяко слушане на който и да е албум на тази банда от гениални инструменталисти. Не беше по-различно и този път. Водопадите от епични мелодии, динамичните темпови промени и виртуозните инструментални пасажи ми запълниха хард диска в мозъка за нула време. Само че, като си пуснах албума за втори път, разбрах колко още много красиви моменти са убегнали от вниманието ми при първото слушане и започнах да си пускам диска отново и отново. До момента, в който трябваше най-сетне да си призная, че Black Lines & Silver Linings е поредният шедъовър в дискогарфията на DREAM THEATER. Звучи некомпромисно твърдо, пълен е с аранжьорска гравюрна изработка и рафинирани фокуси, които през годините сме чували вече безброй пъти от тези виртуози. И накрая - още една немаловажна причина, за да ми хареса този албум. Винаги съм имал проблем с прекалено високото пеене на Лабри, който този път е преминал в малко по-ниски регистри на пеене и определено е уцелил.

автор: Иван Иванов

точки