muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
рецензии

Джеймс Лабри – Static Impulse

2.10.2010



InsideOut (50:44)

След скорошната новина, че Майк Портной, съосновател и основна движеща сила на Dream Theater, прекратява над двадесетгодишната си кариера с групата, оформила съвременния облик на прогресив рока, милиони нищо неподозиращи фенове по целия свят останаха шокирани. Но на фона на тази трагедия, едно друго събитие ще послужи ако не за заместител, то поне като утехa, докато се изясни съдбата на Театралите без колоритния им барабанист. Става въпрос за излезлия на 28 септември солов албум на вокалиста на прогресив титаните – Джеймс Лабри. Компилацията се казва „Static Impulse” издадена от немския лейбъл InsideOut.
Лабри и звукозаписната компания, с която работи по този албум, не пресичат пътища си за първи път. През 1997 година американското подразделение на немците преиздава единствения албум на най-успешната група, в която певецът участва преди Dream Theater, а именно глем рокерите Winter Rose (албумът е едноименен и годината на първото му издание е 1989-та). За „Static Impulse” Джеймс Лабри си сътрудничи с четирима изключителни музиканти – Мат Гилъри – клавишни, който вече има не един съвместен проект заедно с певеца и е известно, че сънаписва голяма част от соловия му репертоар. Други попълнения в екипа, допринесли за този отличителен албум са Марко Сфогли – китара, Петер Вилдоер – барабани, Рей Риендю – бас. „Static Impulse” e четвъртият солов албум на Джеймс Лабри (всъщност е втори, тъй като за първите два Театрала среща пречка от страна на звукозаписната компания, която не му разрешава да използва собственото си име и е принуден да го издаде под своя проект MullMuzzler).
Често когато се титлува един албум като солов, се очаква да се наблегне на вокалните изпълнения. Това донякъде е така, но нека това не бъде причина за скептицизъм от страна на закоравелите прогресив фенове, очакващи своята доза виртуозен инструментализъм. Техническото съревнование между състава си личи още от първата песен, даваща начало на компилацията – „One More Time”. Но може би вече сте наясно с това, тъй като същото парче, заедно с „ I Need You”, беше представено на аудиторията в края на август.
Албумът е определен като progressive metal/melodic death metal. Наречете ме старомоден, но това, което най-много ми липсваше в прогресивното звучене бяха неравноделните размери. Навярно заради прекаленото слушане на Dream Theater (като наследник на нашенския фолклор, някак се лаская с всяко сменяне на размера в песните им) и връзката, която правех с тях всеки път, когато Лабри запееше, съм си създал представата за задължителни елементи при категоризирането на този стил. Но нямам никакви претенции да бъде поставен в графа „мелодична дет металургия”. Разбира се, това не означава, че ще чуете именития фронтмен на една от най-значимите групи в рок историята да прави тъй наречените „ръмжащи вокали” ала Алекси Лайхо (Children of Bodom). За тази работа той е назначил шведския барабанист Петер Вилдоер, чието име бегло споменах в началото. Едва ли има по-добър кандидат за тази задача от човек, споделящ същия полуостров с хората, създали този вокален похват.
Като цяло албумът е препоръчителен за търсещите тръпка в по-тежката музика. Същият обаче би се сторил привлекателен и на аудиторията с желание за някаква мелодия на фона на целия този шум, който се предполага да е налице. Та сигурно и феновете на баладите, дори само заради последната песен „Coming Home“, би си струвало да го чуят. Или както казва уеб-страницата на певеца, „Static Impulse” e една истинска „Шведска маса” с по нещо за всеки. И то каква маса...

Автор: Димитър Благоев


точки
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/recenzii/Dzheyms-Labri-Static-Impulse~02~oktomvri~2010/
 

Mнение

общ брой: 2

mannowarior  ??!?!??
Павел  Интересно

     
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.