11.6.2010

EMI (56:44)
Gorillaz са успели да станат по-интересни и по-задълбочени, но ако този модел от самото им начало е бил настроен да функционира като един сложен Дисниленд, или грандиозен поп цирк, то едва сега са постигнали точно каквото искат. Това, че сте искали да бъде нещо като трипхоп, както миналия път, си е ваш проблем - не техен. Предишните им албуми бяха британски, сега те са само американски.
Албърн винаги се е интересувал от хип-хопа: досега го комбинираше с ъндърграунд, а при добро настроение – с алтернативни направления. Сега е решил да се позабавлява с мейнстрийма и го прави през половината време от диска, на всичко отгоре му се и отдава. Опитва и един нов подход към мелодията, който дълго не излизаот главата. Следва извод – и това му се отдава. Друго предимство е неговото добро планиране на продукцията: за записите на албума си е поканил повече от десет души и те на никого не пречат, дори на огромното му его.

Най-добро: „On The Melancholy Hill"
Звучи като: Американски мейнстрийм не само за британските деца на инди сцената

Автор: Бенжамин Славик


точки