muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
рецензии

Peter Danny Band – Rest in Time

22.3.2010



AMAdea Records (41.55)

За да ви подсетя кой точно е героят на това ревю, трябва да ви върна доста назад във времето и то не защото паметта ви (ни) е къса, а защото в BG имаме лошия навик често да забравяме важни и интересни за дадена област личности, за сметка на разни еднодневки с „парцалива” душевност!
Петър Даскалов е роден преди 46 години в София, работи в различни групи и проекти (и стилове – поп, рок и джаз), в периода 1985-1989 е китарист на Атлас, след това преминава през Александър рагтайм бенд, а последните 10 години пише едни от най-известните (нещо рядко срещано и любопитно) госпъл песни у нас. В периода 2005-2007 издава два солови албума, участва в радио и TV шоута, както и във фестивали в Германия, Македония и Унгария, а неговата песен „Little Boy” се изкачва до № 2 в класацията на Truck Radio Europe! След такова представяне човек очаква да види доволно самовлюбена във „величавата си и многообещаваща кариера” персона, но още от обложката се „сблъсква” с уверената и приветлива аура на виделия 2 и 200 музикант. Цялостният дизайн е негово дело + безценната помощ на небезизвестната Елена Ненкова, позната ни с класната си работа в списание „Ритъм”, а сега и в българския „Rolling Stone”. В списъка с „виновниците” за този запис четем имената (освен на титуляра и автор Peter Danny – акустична китара, бас, ударни и соло вокали) на китарния майстор Мишо Шишков, кънтри-„гуруто” Цветан Влайков (Roy Sturn), пианиста Стамен Янев и композитора Асен Драгнев, а лириките са дело на… фамилия Даскалови и (поне за мен неизвестния) Ник Харви (Nick Harvey). Атмосферата в албума веднага те грабва със своята искреност и топлота. Явно емоциите тук са лични и преживени, преминали „цедката” на житейските радости и несгоди. Пътешествието започва със среднотемповата, „тъмна” изповед „Midnight Train”, в която един, сякаш уморено примирен Крис Риа ни разкрива (а може би признава) и споделя… себе си. А китарата нежно „плете” ала Марк Кнопфлър. И идва ред на „Time Machine” – любовно признание, макар и идващо след явно доста голямо закъснение. Гласът на Дж. Дж. Кейл се среща с неповторимите струнни декорации на Клептън, а свързващото звено е мечтателната хармоника, водеща мелодията и допълваща романтичната обстановка. И секунди по късно идва необходимата доза живителен оптимизъм под формата на „плачещата” за някой американски (или поне германски) чарт, танцувалната „On the Road”! Типичната кънтри идилия! А ето я и очакваната, сърцераздирателна балада, от която на девойките отвъд океана им се подкосяват краката, падат задръжки, каубойски ботуши и… дънки! Страстите са на пръв поглед задоволени, но лирическият герой иска отново и отново да зарадва любимата (и нагона си) – чуйте „Running Back to You”!?!? През цялата песен си мислех настойчиво за характерната бленда на блус-кънтри-рок барда Джон Хаят и най вече за супер групата, в която се забавляваше през 1992-93, Little Village. В средата на албума се успокояваме с много красиво смекчаване и връщане към по-вглъбени и интровертни композиции – в „Rest in Time” ще ви се причуят отново лежерните трели на Дж. Дж. Кейл, който в дует с (пак и отново) Клептън, но сега като вокал ще ви пренесат в края на 60-те и първите опити на Пинк Флойд да „излязат на светло” – най-вече чрез звука на клавирите. Не е далеч от същото усещане и „Stay With Me” – бавна, протяжна и психеделична. Отличително за нея е интрото, което подозрително прилича на една ФСБ пиеса, а тя от своя страна на една Genesis такава, но да не издребняваме. Джази пианото разнообразява и „съживява”, макар и семпло обстановката, а аз може и да си въобразявам, но ми се счуват моменти от боса нова, както и далечно Франк Синатра „намигване”. Май прекалих със сравненията, за което се извинявам! И така – „Little Boy” и „Wonderful Dream” показват за какво си фантазират в свободното време средностатистичните… каубои! Да им завиди човек, разбираш ли. За край е добавена и инструментална версия на „Stay With Me”, която е направо така мъгляво-упойваща (представяте ли си комбинацията – разлети, аристократични нотки до кънтри-блус), но в същото време и невероятен финал на този изключително приятен диск! Приятно слушане!

Автор: Иван Апостолов


точки
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/recenzii/Peter-Danny-Band-Rest-in-Time~22~mart~2010/
 

Mнение

общ брой: 5

amanda  Хиляди благодарности
marilion  iskrenni blagodarnosti
suzana  silen zapis
innuendo1965  хареса ми
Мilena Sl.  Milena

     
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.