muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
сериал

клавишниЕлектрофони I

14.5.2010 | секция: за музиканти - сериали

Вече повече от сто години музикалните инструменти вървят ръка за ръка с електричеството. В началото на поредицата Електрофони ще разгледаме историята на електромеханичните, а по-късно и на електронните инструменти.
Още преди хилядолетия в редица цивилизации се появява нуждата от класификация на използваните от тях музикални инструменти. Стара китайска система дели музикалните инструменти според материала, от който са изработени. В древна Индия разделяли инструментите според материала, с помощта на който се получава звукът. Разнообразни прости системи можем да намерим и в текстовете на древногръцки, латински и арабски философи.
В началото на 20ти век музикалните теоретици Ерих Мориц фон Хорнбостел (1877–1935) и Курт Закс (1881–1959) създават модерна система за цялостна класификация на музикалните инструменти от цял свят. Основните групи, на които те разделят инструментите, са: самозвучащиидиофони, при които звукът се получава чрез трептене на корпуса на инструмента, ципозвучащимембранофони, при които звукът се получава чрез трептене на мембрана, струнникордофони, при които източникът на звука е вибрираща струна и духовиаерофони, при които звукът възниква от трептенето на въздуха. По-късно към тези четири групи се прибавя и групата на електрическите инструменти – електрофони, при които звукът се създава с помощта на електричество. Възможно е да отделим и група на водните инструменти – хидрофони, при които звукът е резултат от трептенето на вода. Класификацията на Хорнбостел-Закс дели електрофоните на електроакустични и електронни инструменти. По-подробното им разделение не е последователно, като по тази причина и използваната терминология е също така непоследователна.
Музикалните инструменти могат да се класифицират например и според „степента на електрифициране”. При „класическите” инструменти, акустичните, неелектрическите звукът се генерира, обработва и излъчва под формата на механично трептене. Това е причината да бъдат означавани като механични инструменти. При тях електричеството може да служи като източник на енергия за захранване, евентуално инструментите могат да бъдат управлявани електронно. Въпреки това, тези инструменти не можем да причислим към електрофоните. „Класическите” инструменти, които обикновено се използват за акустично свирене и допълнени с мехнанично-електрически преобразувател на звука в електрически сигнал, можем да означим като озвучени инструменти. Който и да е инструмент може да бъде озвучен с цел електрическо засилване или записване на звука му например с помощта на микрофон. Записаният звук може да бъде обработен допълнително, но най-често оригиналният характер на звука на инструмента се запазва. Тази „електрификация” не влияе върху същността на инструмента, той запазва оригиналните си механични и звукови свойства, не се променя и начинът на управление, следователно не можем да приемем озвучените инструменти за електрофони.
Електрифицирани, електроакустични или електрофонични инструменти се наричат „класическите” инструменти с механично-електрически преобразувател (адаптор или микрофон), при които електрическият изход е единствен или основен звуков изход и конструкцията им често е направена по начин, който не позволява да бъдат използвани в пълна степен без електрическо усилване и репродуциране на звука. Често се използва традиционното, макар и неточно, означение електрически (електрическо пиано, електрическа китара…).
Инструменти, при които звукът се генерира и обработва под формата на електрически сигнали, се обозначават като електрически инструменти. Според вида на обработваните сигнали, инструментите от този тип се делят на аналогови, хибридни (аналогово дигитални) и дигитални (цифрови).
Един от първите известни опити за използване на електричество в музикален инструмент е мутационният орхестрион, наричан още „Denis d’Or” (Златният Дивиш), който е създаден през 1730г. от изобретателя на гръмоотвода, свещеник от ордена на премонстратите Прокоп Дивиш – Вацлав Дивишек. Според описанията, инструментът се е състоял от дървена кутия и метални струни, които трептели посредством мануал и педал. Механизмът на клавиатурата е бил подобен на механизма на клавикорда. „Denis d’Or” имал четиринайсет диапазонови регулатори, с помощта на които е можело да се наподоби звученето на арфа, пиано, чембало, валдхорна, фагот, кларинет и други инструменти. Струните имали различна големина на електрическия заряд, получен чрез лайденска стъкленица, което трябвало да повлияе на начина им на трептене и в резултат на това и на качеството на звука на тоновете. След смъртта на Дивиш „Denis d’Or” се съхранява в придворния музей във Виена. По-късно органистът Визнер го получава като подарък от император Франц Йозеф II и изнася концерти с него във Виена и в други градове. След смъртта на Визнер инструментът изчезва.
Първите истински електрофони се появяват в края на 19-ти век, но развитието им достига разцвет едва през 30-те години на 20-ти век, когато вече са достъпни електронни лампи и други части, които позволяват конструирането на електрически вериги за генериране и обработване на звука.
В следващите части на нашата поредица ще обърнем повече внимание на някои електромеханични инструменти.


МИЛАН ГУЩАР – Завършва компютърни технологии, информатика и приложна математика. Посвещава се на теоретически и практически занимания с електрониката, мултимедиите, звука и музиката, преди всичко с алгоритмична композиция, микротоналността и теорията на тоналните системи.

Писано за: списание "Музикус" 2010/01

Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/za-muzikanti-seriali/Elektrofoni-I~14~may~2010/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.