muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
сериал

китараМузикална патология – I част

26.5.2010 | секция: за музиканти - сериали

Ерик Джонсън

Ерик Джонсън




Музикалната зала за дисекции на Томислав…
Здравейте на всички, според мен поне частичната ориентация в музикалната теория може приятно да обогати и да подпомогне развитието на всеки музикант, особено на китаристите, на каквото и ниво да са и какъвто и стил музика да свирят. Един от приятните начини, по които можем да се гмурнем в проблематиката, е да я разучим или да си я обясним върху готова музика. По-конкретно, в прекия смисъл на думата да направим дисекция или да анализираме неща като сола, таблатури, рифове, фийлинг… на вашите любими китаристи. Според мен ученето от „музика”, имам предвид свалянето на записи на други китаристи, заучаването и едновременно с това анализирането на партитурите им, всичко това би трябвало да е част от обучението ви, както разбира се и уроците при учител или ходенето на школа.
Не ми се иска съдържанието на тази малка зала за дисекции, в която ще се срещаме във всеки брой на списанието, да се възприема като пълен курс как да се свири на инструмент или как да се справим с музикалната теория, по-скоро се надявам отделните несвързани части да ви вдъхновят, може би да ви поучат, но най-вече да ви забавляват. Във всеки брой ще се опитвам да правя лека дисекция на определена част от соло или „лик” (малка, бърза, импровизирана фраза), или акомпанимент на различни, случайно избрани китаристи. Иска ми се освен това да се събори въображаемата стена между музикалните стилове, затова и ще избирам примери от широка гама джаз, латино, блус, рок или фюжън композиции и каквото друго ми хрумне. Надявам се, че изборът ми ще е поне донякъде подходящ и кратките демонстрации ще ви вдъхновяват и забавляват.

Малката зала за дисекции част 1
Ерик Джонсън – Manhattan
Тъй като само уводът ми вече заема половин страница, за настоящия урок си избрах проста, но пък за сметка на това много интересна част от соло на Ерик Джонсън, която можете да намерите в може би най-известната му композиция „Manhattan” (CD „Velus Isle” от 1996 или „G3 Live in Concert – Joe Satriani, Steve Vai and Eric Johnson”).
Препоръчвам ви да разучите цялата композиция или поне да опитате да изсвирите някои части, тъй като от една страна е интересна като хармония, ще намерите и няколко много полезни китарни техники, има и някои интересни форми и обръщения на акордите. В крайна сметка е интересно и отличното му фразиране с прекрасен усет за мелодия. Струва ми се, че цялата композиция ще запълни няколко части на залата за дисекции, а всяка част би заела цяла страница. Избрах си като пример първите девет такта (осем + ауфтакт) на първото соло на песента. Интересна е и самата акордна прогресия в ми бемол. Солото се свири на акорди E bm7, C7/9+, Gb13, Fm7 и мажорна доминанта Bb7/5+/9+ – виж нотния запис (може би един ден ще стигнем и до анализа на хармониите в акордите). В първите седем такта Ерик виртуозно използва пентатоническата гама в ми бемол (Eb, Gb, Ab, Bb, Db,), която свири и въпреки смяната на C7/9+ и Bb7/5+/9+, придава на звука приятен джаз-блус характер. Задължително обърнете внимание на интервалите, които влага в тези два акорда (за да сме съвсем точни C7/9+ има тонове c, e, g, bb, eb и Bb7/5+/9+, има bb, d, gb, ab, db).
Ако разгледаме първите седем такта по-подробно, солото започва с ауфтакт, който представлява разпадане на акорда Ebm7 (това разпадане може да се получи именно на първото ниво eb минор на пентатониката), изсвирен от септимата през две октави. Ерик преобръща тази минорна пентатоника с наистина прекрасни фрази през цялата четиритактова схема.
Чак в осмия такт следва малка промяна, когато за акорда Fm7 е използван фа минор естествен (еолийски) лад със следните интервали: 1, –3, 4, 5, 6b, 7, след F следват тоновете f, g, ab, bb, c, db, eb. Фразата на акорд Fm започва с тон g, тоест с девятка, която звучи наистина супер в началото на фразата до минорния акорд. В края с помощта на преминаванията (e – малка септима до F, eb – голяма септима, db – секста и e – умалена квинта– blue тон) красиво като змия се изкачва до Bb.
Отначало бих свирил този кратък отрязък много бавно с метроном и бих се научил да свиря отделните части не просто брилянтно, а бих започнал и да пея в дадената хармония!!! Ако имате проблеми с eb минорна пентатоника, задължително я свирете по цялата ширина на фингърборда и то не само в обикновените позиции, а дори и поотделно на всяка струна… Същото важи и за фа бемол.
Успех на всички!


Томислав Звадронь
Китарист, композитор, учител... В момента свири в групите Duende, Undergrounde Blanky Šrůmové и Multiplayer.

Писано за: списание "Музикус" 2010/01

Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/za-muzikanti-seriali/Muzikalna-patologiya-I-chast~14~may~2010/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.