muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
сериал

китараМузикална патология (част II)

22.3.2010 | секция: за музиканти - сериали

Джордж Бенсън

Джордж Бенсън


Джордж Бенсън – ALL BLUES
Диагноза: Дейвисовска модална миксолидия

Уважаеми колеги „патолози”, радвам се, че мога да ви приветствам на следващата ни малка дисекция, при която показваме, или проверяваме направо в практиката, някои от своите умения и познания в областта на музикалната теория, като за целта използваме семпли от известни и всепризнати артисти от цял свят, чиито избрани части от сола, рифове, акомпанименти и т. н. подлагаме на задълбочена „дисекция”.
За тази част избрах един наистина фамозен китарист, певеца и композитора Джордж Бенсън, когото аз лично много обичам и чиито работи с наистина огромно удоволствие си „свалям или подлагам на дисекция”. В композициите на Бенсън, освен виртуозната му техника (впечатляващо свирене както с перце, така и с палец или пръсти), има също и умопомрачаващо фразиране, голяма музикалност при изпълнението и изключително чувство за композиция, независимо от това дали изпълнява джаз или поп парчета. Разбира се, не бива да пропускам също така и невероятния му „закръглен”, дори може да се каже, „монтгомъровски” тон.
За тема на днешната дисекция избрах един малко нетипичен, но затова пък интересен семпъл от изпълненията на Бенсън, а именно първия хорус от солото на стандартната композиция на Майлс Дейвис „All Blues“, която Бенсън интепретира (версията на Майлс Дейвис ни е до болка позната, но ако обичате да свирите стандартни джаз-неща, горещо ви препоръчвам поне да я чуете). Избраната от мен композиция, или ако предпочитате семпълът от композицията на Бенсън, е от плочата „Live at Casa Caribe“, издадена повторно през 2000 г. от Columbia River Ent. (записът е направен на живо някъде през 1973 в клуба Casa Caribe в Ню Джърси).
Така, сега да погледнем нотите. Както личи от нотния текст, солото е изсвирено в дванадесет такта в G и размер 6/8. Не се плашете от шестнадесетинките, та дори и от тридесет и вторинките накрая – композицията се свири в сравнително бавно темпо (вижте нотите, а метронома си настройте на 42 M. M.). От гледна точка на техниката, нещата могат да се овладеят съвсем лесно, преди всичко с малко упражнения. Тук по един наистина „учебникарски” начин е показана отлична работа с мотива – т. нар. мотивна импровизация. Бенсън използва кратки мелодични мотиви, с които работи съвсем непринудено. На целия хорус не се гледа като на един лад, а композицията е възприета модално – това означава, че на всеки хармоничен преход свирим съответния лад, с който го маркираме.
А сега по същество – солото започва със семпла терцова секвенция в G миксолидийски лад. Този лад, който се намира на пета степен от мажора, има характерни интервали – (мажорна) голяма терца (3) и малка доминантова септима (7׀,). Тоест, с тях чудесно се изразяват доминантовите септакорди (четиризвучие, чиито най-висок тон е малката септима, най-общо казано интервалите му са 1, 3, 5 и 7׀,). В нашия случай е до G7 – G миксолидийски. Ладът съдържа следните тонове: g, a, h (голяма 3), c, d, e, f (малка 7), да уточним, че G7, в който свирим, е с тонове: g, h, d, f, така че следващата степен, която можем да извлечем от нея е чистата 9, 11 или 13. Бенсън подсилва красивия джаз-блус фийлинг (в четвъртия и петия такт) чрез т. нар. преходен тон (но това ще го оставим за някоя от следващите дисекции). В петия такт идва хармоничния преход на C7 и с него, разбира се, промяната на лада от G в C миксолидийски (на практика само тонът H се променя в B׀,, което всъщност отговаря на същата онази малка септима в C7). След това в седмия такт се връща отново в G, като за целта използва семпъл мелодичен мотив, който както ритмично, така и като височина, преминава в съответния лад – да, звучи наистина красиво...
Вече сме към края. Девети такт – следва доминанта с повишена нона (тонове d, fis, a, f; акорд, който всъщност съдържа две терци – голяма с fis и малка с f, което му придава приятно блус звучене). Тук, разбира се, D е миксолидийски (въпреки, че от него ще изпълним само разлагането на този акорд) с преходен тон f (това е гореспоменатата малка терца в D или също в 9+). Следва такт, в който има поредна алтерована доминанта E׀,7/9+ (e׀,, g, b׀,, d׀,, fis) и обрат в D7/9+. В E׀, Бенсън използва фраза, съставена от тоновете на акорда (виж нотите) и в акорда D7/9+ използва добра фраза с блус-оттенък, която започва с тон B׀, на слабо време. Tова са всъщност увеличена квинта от D, малка и голяма терца пак от основен тон D, коeто след това по един много симпатичен начин отново се влива в G. Накрая цялата форма завършва с бибоп-фраза в онези тридесет и вторинки (това е миксолидийски лад с преходен тон fis).
Аз със сигурност бих упражнявал цялото това соло с включен метроном и бих отделил голямо внимание на това кога G миксолидийски лад се редува с C миксолидийски, а също и на красивите разходки на Бенсън по опорните тонове на отделните акорди.
Диагноза
Ще се опитам да обобщя изводите от днешната аутопсия. Основната ми цел беше да ви запозная с използването на миксолидийския лад. На ваше място най-напред бих разучил много подробно този широко използван (във всички жанрове) лад, по възможност от всички тонове и във всички позиции на грифа. Важно е също така да се научите да го чувате – ще ви е от голяма полза, ако започнете да си го тананикате. А след това да се научите и добре да го пеете. С него можете да разнообразите красивия 12-реден блус. Хубаво ще звучи например, ако го използвате дори само в субдоминантата (в дванадесетицата в A на D7 ще използвате D миксолидийски) и т. н.

Писано за: списание "Музикус" 2010/02

Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/za-muzikanti-seriali/Muzikalna-patologiya-chast-II~22~mart~2010/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.