muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
статия

китараСцена Академия, 01. 02. 2010 г., НМУ „Любомир Пипков”, ул. „Оборище” 17

4.2.2010 | секция: за музиканти - статии


Проектът „Сцена Академия” е необходимото липсващо звено в българския културно-музикален живот. Насред отвсякъде заливащата ни простащина, арогантност и псевдокултура, мероприятията, организирани от Хилда Казасян, Наско Янкулов /Stars Records/, Боби Йоцов и Нено Димов /създатели, учредители и първи членове/ са като оазис, като живителна глътка въздух за истинското изкуство. За всички – изпълнители, медии, почитатели, както и за случайно попадналите /винаги има и такива/.
В първия ден на февруари малката, но уютна зала на НМУ „Любомир Пипков”, която със сигурност ще се казва вече „Сцена Академия”, се оказа тясна да приюти всички желаещи да се насладят на нашите най-изявени и известни барабанисти, перкусионисти, както и на техните приятели и колеги. Получи се любопитен и /нормално/ предимно джаз джем, украсен тук-там от творческите търсения и душевност на изпълнителите.


Разбира се, получиха се и куп чисто организационни неуредици, които /при цялото ми уважение към Наско Янкулов/ не мога да подмина. Липсата на реклама е първото, което прави впечатление. Плакат за събитието видях чак до вратите на самата зала. Дежурните за България 15-20 минути закъснение и този път не беше пропуснато. Харесва ми, че в началото самата Хилда Казасян откри вечерта и представи група много млади момчета, вероятно възпитаници на НМУ „Любомир Пипков”. High definition, както се представиха те самите, изпълни интересен кавър на Californication (RHCP). Аз лично адмирирам такива млади хора и се радвам на ентусиазма и кефа, с който забиват. Дано и за в бъдеще чуваме за тях.
Последва петминутна пауза, която бе нарушена от звуците на тъпан, подкрепен последователно от двама барабанисти. Според голяма част от публиката те също представяха местната школа. Повече учебно, отколкото концертно беше изпълнението им.


И отново (досетихте ли сe)... пауза. Впрочем между всеки от участниците имаше такава, настваше тягостна тишина, а необяваването на всеки следващ, мен лично ме подразни. Както уточних в началото, присъстваха и незапознати особи, които така и не разбраха как се казват тези, които са им харесали и тези, които не са. Въобще цареше лек „арстократичен” хаос на сцената. Добре, че Живко Петров сам се представи, а Калин Вельов ни изнесе цяла лекция, която обаче беше поднесена приятно и с чувство за хумор. Както и сам призна, цялата изява приличаше повече на продукция на Консерваторията, но с трибютен характер. Интересен репертоар бяха приготвили двамата плюс чаровната певица от Куба, която показа, без особено да се напъва, че латиното си е запазена марка на ... когото му е в кръвта. Така е. Представете си например как бразилец би играл ръченица!? За първото джаз трио не искам и да си спомням – разконцентриран барабанист, разсеян контрабасист и духач, на когото трябва да му забранят да свири. Добре ни потормозиха, няма спор. Имам съмнения, че поне двама от тримата бяха напушени.
Второто джаз трио беше на светлинни години от предишните. Странно, контрабасиста беше същият, но като че ли живецът на Димитър Димитров на ударните и майсторския саксофон на Петър Момчев го бяха събудили. Те се отчетоха със страхотен груув, настроение като за последно, три стандарта, първия, от които на легендарния Charlie Mingus /познайте кое!/ разведри цялата зала. Заслужени комплименти!


Да не забравя да спомена, че всеки, благодареше на някого от тримата наши големи музиканти (и личности), дали много на българската музика и помогнали много на по-младите си колеги! Петър Славов, Едмонт Дермиджиян, Михаил Яланджиев. Поклон!
За финала май ми е трудно да пиша. Х. Йоцов, Стоян Янкулов и Румен Тосков – абсолютна тишина! Можем да се гордеем с такива музиканти. Двата вулкана от ритъм, енергия, иновативност бяха балансирани от спокойното, мъдро присъствие на клавира – блуждаещ уж наоколо, но впримчил ритмите в монолитен спейс джак-рок. По мое скромно мнение половината звездни чуждоземни дръмъри, идвали в България, не могат въобще да се мерят със Стунджи и Ицо.
В заключение ще пожелая искрени успехи на „Сцена Академия” и мисля, че усмихнатите лица, които се гмурнаха в зимна София след този ... джем, ще се присъединят към мен.

Автор: Иван Апостолов
Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/za-muzikanti-statii/Stsena-Akademiya-01-02-2010-g-NMU-Lyubomir-Pipkov-ul-Oborishte-17~04~fevruari~2010/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.