muzikus.bg на facebook
вход за потребителя
запомни потребителското име и паролата
уъркшоп

баскитараЛошите навици и баскитарата II – Какво да правим с палеца на ръката

20.5.2010 | секция: за музиканти - уъркшопи

Рихард Шoйфлер

Рихард Шoйфлер


Нашата среща с Рихард Шoйфлер беше, разбира се, по-дълга, отколкото можеше да бъде представено в предишната статия. Моите лоши навици по отношение на баскитарата (преди всичко този, който се описва най-добре с израза „не се упражнява”) със сигурност биха могли да се поберат в книга, но не възнамерявам да ви дотягам с всички тях. По-скоро ще се съсредоточим върху това, което може да помогне и на вас, и при обсъждането на пръстовата техника ще преминем от върховете на пръстите към палеца на дясната ръка.
„Това, по какъв начин е опрян пръстът ти на В струна, с течение на времето може да започне да те бави. На четвърта струна не (а ако имаш дълги пръсти, и на пета не), но когато поискаш да свириш на шеста, може да се окаже проблем да я достигнеш. Въпреки че и тук няма да намериш някакво стриктно правило, към което трябва да се придържаш. По-важното е да ти е удобно при свирене. Например има басисти, които опират палеца си на единия от адаптерите и свирят с лекота на шеста, но те са по-скоро изключения. Палецът, опиращ се само на едно място, става причина за това пръстите да сключват с инструмента различен ъгъл при свиренето на по-горните струни или на долните. Това може да доведе до грешки и проблеми с ритмичността и динамиката на изпълнението. Също така блендата на тоновете всеки път ще е различна. Затова е много по-добре, ако при изпълнението се нуждаеш от опора, палецът ти да „пътува” заедно с пръстите, тоест – при свирене на G струна се опира на А, при свирене на шеста вече може да се опира на D.
Всъщност много по-добре е да свикнеш с това, че палецът се движи свободно с останалите пръсти и ръката не се сгърчва при позициониране. Ще намериш нужната опора като допреш предлакътната част на ръката си на самия инструмент, а с палеца естествено можеш да приглушаваш прекалено дълго звънтящите струни. Когато се научиш на това, твоята дясна ръка ще е абсолютно свободна и ще можеш да държиш под контрол блендата на тона, динамиката, ритмиката и приглушаването. Така много бързо ще се придвижваш перпендикулярно на струните и ще променяш положението на ръката спрямо магаренцето, влияейки върху блендата на тоновете. (Тоновете при магаренцето обикновено са с по-бърза атака, по-кратък състейн, с повече среди и височини, и обратното – плътно реге бих свирил по-скоро при грифа).
Ще оцениш този стил, когато ти се наложи бързо да преминаваш от пръстовата слап техника към свирене на акорди или на друга техника. Палецът никога няма да пречи на другите пръсти, така че ще си много по-свободен.”


Ако през годините сте свикнали да поставяте палеца си на В или Е струна, преминаването към тази техника може да се окаже трудно за вас. Най-напред и аз си мислех, че никога няма да се справя с това или че ще трябва да си „връзвам” палеца. Но не след дълго започна да ми се вижда като нещо съвсем естествено. Във всеки случай ще откриете, че изпълнението ви може да придобие много по-богат спектър, ще се подобри динамиката и ще можете да натиснете по-смело педала на газта.
„Също така забелязах колко много се напряга човек, за да изсвири някой тон. Това е грешка, която наистина може много да забави и измори ръката. При това далеч не е истина, че колкото повече напрягаш ръката си, толкова по-силен тон ще изсвириш. Решаващо е свиването на пръста, по-точно казано – колко пълноценно и бързо умееш да пренасяш енергията на свиващия се пръст върху последната му фаланга, т.е. в мястото, където той се среща със струната. При голямо и напрегнато разперване на пръстите губиш и време. Същото е валидно и когато движението на пръстите не се наслагва в плавна последователност при редуването им. При този начин на свирене отново губиш сила и скорост – по-бързо се уморяваш и свириш неравномерно. Ако искаш да отстраниш този лош навик, препоръчвам редовно упражняване на стакато на празна струна. Ще трябва да приглушаваш обаче струната с пръстите на дясната си ръка. Това ще те принуди да редуваш пръстите плавно и последователно, ще откриеш местата на удълженото времетраене. Важно е главата да знае и контролира това, което прави ръката. Ако главата ти „не приема”, упражнявай се с по-бавно темпо.
Колкото баскитаристи има, толкова техники, толкова и пътища. Докато си лафехме с Били Шийхан за това как да се увеличи бързината на изпълнението, той ми сподели едно правило. Трябва винаги да имате някаква опора под пръстите на дясната си ръка – било то адаптера, било то тялото на инструмента близо до струните, която ще спре и ще оттласне пръста, който току-що е изсвирил тона.
Това не ми дава мира, затова за финал на разговора ни за пръстовата техника ще изтъкна още един любопитен факт. Тим Комърфорд казва за своя стил: „Каквото и да звучи, свиря винаги само с един пръст, тази техника има много по-голяма мощност, динамика и усещане”. А той все пак съвсем не е лош басист.




Рихард Шoйфлер принадлежи към най-видните представители на съвременната чешка музикална сцена. Като певец, баскитарист, композитор, аранжьор, музикален продуцент и педагог се радва на известност и извън границите на родината си. Сътруничи предимно с редица английски музиканти. В собственото си творчество създава синтез от различни жанрове: фънк, поп рок, хардкор, модерен джаз и класическа музика.

Писано за: списание "Музикус" 2010/02

Онлайн версия на страницата: http://www.muzikus.bg/za-muzikanti-workshopi/Loshite-navitsi-i-baskitarata-I-Prastite-na-dyasnata-raka~20~may~2010/
 

Mнение

общ брой: 0

Бъдете първи...


 
 
 
&;

Tento web používá k poskytování služeb, personalizaci reklam, poskytování funkcí sociálních médií a analýze návštěvnosti soubory cookie. Používáním tohoto webu s tím souhlasíte.